На 15 март 1848 г. избухва Унгарската революция за национална независимост – едно от най-значителните събития от новата история на Европа. На този ден е и Националният празник на Унгария. Революцията продължава до 4 октомври 1849 г. Основна действаща фигура е Лайош Кошут – адвокат, роден в благородническо семейство, журналист и революционер, по онова време министър на финансите на Унгария. Изключително обаятелен оратор, той винаги запленявал със своите пламенни революционни речи. Като финансов министър успял да въведе в обръщение унгарските форинти, събрал и достатъчно средства, за да въоръжи армия.

Неслучайно Лайош Кошут е признат за един от най-влиятелните политици на ХIХ век. Много от неговите политически виждания по-късно се осъществяват. Да припомним идеята му за Дунавско сдружение на страните по поречието на реката, което до голяма степен предвещава създаването на различни европейски общности, включително и Европейския съюз – казва Станимира Ангелова, историк, уредник на Къщата-музей „Лайош Кошут“ в Шумен. Създаден преди 70 години, това е единственият музей у нас, който носи името на чуждестранна личност.

След разгрома на революцията, принуден да емигрира, Кошут изпраща писма до над 15 държавни глави. Единствено турският султан му отговаря с покана да бъде негов гост, кани и неговата свита, генерали, капитани и редници от армията му. Кошут първо се спира във Видин.

Като крайно място обаче е избран Шумен,който е част от укрепителната система на империята на Балканите и е добре защитен гарнизонен град – продължава Станимира Ангелова. – Кошут пристига в Шумен заедно с 1500 емигранти. Настанен е в дома на Хаджи Димитраки Хаджи Панев, по онова време кмет на българската християнска община в града. В съседни къщи въдворяват неговата свита. Султанът предлага на всички да заемат постове в турската администрация, в армията и много добро заплащане. Част от тях приемат предложението и стават капитани и генерали в турската армия. Останалите можели да избират – да останат в империята или да напуснат. Във втория случай им изплащали някаква сума пари, за да осигурят пътуването си. Престоят на Кошут тук е кратък - Австрия започва натиск върху Турската империя да го екстрадира. След опит за покушение, отива в Кютахия  – град на Малоазиатския бряг (в Анадола). САЩ му изпращат покана и започва едно дълго пътешествие. Първо спира в Англия, после – в Щатите, обикаля много градове по покана на тогавашните политици, изнася пламенни речи на езика, който е научил от произведенията на Шекспир и от Библията. Навсякъде в Щатите унгарският революционер е приет с почести като борец за свобода и демокрация. Ейбрахам Линкълн изразява своето възхищение от делото и личността му. В Италия, където се установява най-дълго, негов близък приятел е философът-революционер Джузепе Мацини.

Домът, в който Кошут живее в Шумен, днес е музей не само на неговата революционна дейност, но и на Унгарската революция от 1848 г.

Къщата-музей е с много интересна история. Тя е културен център на две държави, паметник на българо-унгарското приятелство – разказва Станимира Ангелова. – Шумен е вторият град, след София, в който през 1926 г. се основава Българо-унгарско дружество. Ентусиасти издирват интересни факти за Лайош Кошут, за унгарците и поляците, пристигнали заедно с него. През 1933 г. с огромни тържества поставят паметна плоча на дома, в който е живял. Пристига и делегация от Унгария. Улиците на града – от жп гарата до къщата-музей, били пълни с хора, излезли да отбележат събитието. Започва активна дейност за превръщане на къщата в музей, но първо е трябвало да я откупят от собствениците, а те отказвали. Още тогава хиляди туристи пристигали, за да я разгледат. Стопаните ги посрещали много гостоприемно в къщата, окичена цялата в картини, портрети на Кошут, негови вещи. Но продължавали да живеят в нея. Чак през 1949 г. се открива Музей на българо-унгарската дружба и оттогава той е свързан с Лайош Кошут и пребиваването на унгарските емигранти, но и музей на българо-унгарските културни отношения. За унгарците това е културна столица на тяхната страна в България. Музеят е инициатор на единствения конкурс за българска и унгарска поезия. Провеждат се и други конкурси, посветени на българо-унгарските културни връзки. Много е вълнуващо отношението на посетителите към светлата личност на унгарския национален герой – споделя още г-жа Ангелова. – От десетилетия тук идват като на поклонение унгарски групи. Много са и посетителите от България и от други страни.