Размисъл и съпоставяне между историята – такава, каквато ни я разказват, и събитията и процесите – такива, каквито реално са се случили. Накратко казано, това е идеята на „Изгубени спомени“ – документалния филм на Златина Русева, който ще има своята световна премиера днес, в рамките на двадесет и седмото издание на „София филм фест“.
Това е един филм за паметта, за нашата памет – споделя известната българска документалистка. – Всъщност, памет и история са две съвсем различни неща. Историята е нещо, което пишем и създаваме, за да ни служи. Тя има социални функции. Паметта е нещо, което е много, много дълбоко в нас, дава нашата самоличност, позволява ни „да бъдем във времето“. Във филма използвам водата и реката като символ. Има много изследвания, че водата има памет, дори съхранява емоции. Музиката също е памет - тя е своеобразно ритмично възприемане на света. Идеята на филма е, че паметта на музиката събужда паметта на водата и тя започва „да ни изпраща“ своите спомени. Получава се пътуване едновременно в настоящето и в миналото. Създава се усещането, че на кораба се качват два вида пасажери – наши съвременници и една група, която се качва преди 70-80 години да кажем. Започва пътуването, а музикантите, гледайки водата, започват да разказват свои спомени. Водата – също. За мен този филм беше много важен, защото имам чувството, че днес ние сме загубили паметта. Поколенията преди нас са били много силно свързани с историята. Тя е нещото, което дава идентичност, самоличност, самочувствие на един народ. Един от героите във филма казва: „Възприемаме историята такава, каквато ни я разказват. Докато, може би, реката знае истината за това, което се е случило.“ Всъщност, можем да наблюдаваме как историята се повтаря и много от нещата, които се случват днес, напомнят онези, които са се случили през 30-те и 40-те години на ХХ век. Чрез филма „пътуваме“ през цялата европейска история, заедно с прекрасни музиканти и група пътници, които са в своя „безкраен празник“. Накрая остава въпросът към какво отиваме, какъв е животът, който искаме да живеем, какъв урок сме запомнили от случилото се…
Нека припомним, че преди години Златина Русева организира две издания на един необичаен фестивал, наречен „Срещу течението“. Сцената беше круизен кораб, който потегляше от българския бряг на Дунав срещу течението на реката. От страните, в които спираше корабът, се качваха музиканти, представители на съответната национална култура. Още тогава режисьорката сподели, че видеоматериалът от това пътешествие е огромен по обем, но много вълнуващ и уникален сам по себе си. Кои са героите:
Във филма има фантастични музиканти – повече от 30 виртуозни изпълнители, личности, които влияят върху музикалните и духовните процеси. От България това са Петър Ралчев, Теодосий Спасов… Имаме може би най-добрата циганска група в Европа „Роменго“, Золтан Лантош, който е сред десетте топ музиканти в света днес. Специално за премиерата в София идва Мисирли Ахмед – виртуоз на дарбука, сред най-добрите, ако не и най-добрият изпълнител на този инструмент. Дълго време е живял в египетската пустиня и се е учил от най-големите майстори. Карлос Нунес, който е истинска звезда. Толкова много са имената, че не мога да ги изброя. Музиката във филма е изключително разнообразна и това беше един от проблемите при монтажа. Мисля, че успяхме – получи се метафорично преливане между човешки съдби, преминаване от един разказ и от един музикален стил в друг, синхронизиране на паметта на реката и музиката, което носи уникално усещане и възприятие на паметта. Филмът е музика, бих го нарекла музикална поема. Звукът във филма създава допълнителна реалност, взаимоотношение между минало и настояще, и основният герой остава реката. Трябваше да дадем този глас, търсихме гласа на реката… Този филм е едно много, много дълго търсене.
Продуцент на филма е Любомир Георгиев – съпругът на Златина, с когото през 1989 г. основаха в Белгия културен център и продуцентска компания „Диоген“, организират Международния фестивал на документалното кино „Милениум“, Фестивал на българската култура в Брюксел и т.н. В екипа на „Изгубени спомени“ са операторът Пламен Герасимов, Мариета Чуковска – монтажист, Мариана Вълканова – музикален дизайн.
Тази вечер (8 март), след премиерата в кино „Люмиер“, е предвидено музикално парти с участието на някои от героите на филма и техни приятели.
Снимка: festivalmillenium.org
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..