Мегалитите – тези тайнствени каменни съоръжения, създавани хилядолетия назад, се срещат в различни части на света. Изследователите ги делят на долмени и менхири. Долмените представляват къщички от огромни каменни късове – с капак и четири стени, съединени без зидария. Менхирите са огромни забити камъни под формата на груби колони отделно или на групи – подредени и неподредени, или забити в кръг, наречен „кромлех“. Такива съоръжения има и по крайбрежието на Черно море, образувайки, според определението на изследователя на мегалитната култура доц. Любомир Цонев, Черноморска мегалитна дъга. Тя преминава през Източните Родопи, Сакар, Източна Стара планина, Шуменско, нос Калиакра, Кримския полуостров, Кавказ и Арменските планини.

Учените са убедени в сакралното предназначение на мегалитите. Кога точно обаче са били създавани? Има ли връзки и аналогии между различните обекти по брега на Черно море? С тези въпроси се обърнахме към доц. Цонев. Когато се говори за мегалити, въпросите са повече от отговорите. И малко са отговорите, които могат да бъдат строго доказани, – признава изследователят. – Парадоксът е, че различните мегалитни находища по нещо си приличат, но няма двe еднакви.

На Балканите има около 400 долмена и толкова менхира. В Кавказ долмените са около 2 000, но няма менхири. В Арменските планини има изключително красив обект с няколкостотин менхира и долменче по средата. Местните учени твърдят, че е от V-IV хил. пр. Хр. По-нови от арменските трябва да са кавказките, датирани от XXV до XV в. пр. Хр. /ІІІ–ІІ хил. пр. Хр./. 4-5 века след като там престават да се строят такива конструкции, възниква най-младото - Балканското находище, датирано между XII и VI в. пр. Хр. Иска ми се да зная, дали тази огромна разлика във времето е истинска или се дължи на неточно датиране. Струва ми се невъзможно толкова близки находища да са съществували абсолютно изолирано с такава разлика във времето, - смята доц. Цонев.

Основният проблем при мегалитите е точното им датиране. Ако той бъде решен, мистерията около тях постепенно ще започне да се разплита. Находищата в различните страни са изследвани по различно време и с методи с различна надеждност. Според Любомир Цонев най-точна е датировката на кавказките долмени, правена с радиоактивен въглерод-14 и оптически стимулирана луминесценция. В България датирането се извършва по керамични находки, които могат да са и от по-късни епохи.

Къде в страната ни могат да се видят добре съхранени мегалитни обекти?

Долмените се намират в българска Странджа, Сакар планина и Източните Родопи. Най-големите, относително запазени екземпляри са в Странджа, в близост до турската границата. Те са запазени благодарение на това, че преди години, поради граничния режим, тази територия е била абсолютно недостъпна за иманяри. По-достъпен за туристи е районът на Сакар планина, където голяма част от долмените са в близост до шосето Харманли – Тополовград, – казва доц. Цонев.

Що се отнася до кромлехите, в България са открити пет такива. Единият е в село Долни Главанак в Източните Родопи – около 20 каменни къса, високи около 1-1,50 м, подредени в кръг. Втори кромлех е имало към Старосел, при село Старо Железаре, представлявал забити в кръг 24 менхира. Той обаче е унищожен. Третият е на нос Емине. Менхири в редици и безразборни групи могат да се видят до Плиска. Те са наричани „девташлари“ („камъни-духове“). Някои учени твърдят, че са дело на древните българи. Доц. Цонев се отнася скептично към тази теория.

За мен е абсурдно хора на определено цивилизовано равнище, които са имали своя държава, после са дошли тук, завоювали са територия и са създали нова държава със столица, да забиват просто така огромни камъни. Това е нечувано примитивно, – убеден е доц. Цонев. – При това никъде в сведенията, запазени за древните българи, не се обяснява, какви са тези камъни. Нещо повече. Впоследствие българите разширяват границите на държавата си, стигайки до Егейско море. Но натам никъде не се е появил такъв паметник. Затова аз предпочитам да смятам, че това е друг исторически пласт.

Тези спорове могат да се решат еднозначно чрез датиране на обектите с луминесцентния метод. Именно с него са датирани прочутите рисунки в платото Наска в Перу, които привличат множество туристи от цял свят, посочва Цонев. Това бихме могли да направим, прибягвайки до услугите на нашите южни съседи – гърците, които отдавна прилагат този метод.