На 1 март българите по цял свят се закичват с мартеници – символ на пролетта и възраждащата се природа, амулет за здраве, радост и успех. Традиционната мартеница представлява два усукани конеца – червен за сила и здраве, и бял за дълъг живот. Днес обаче могат да се намерят мартеници във всевъзможни варианти – за закачване, във вид на гердани, гривни, медальони, с най-различни форми и от най-разнообразни материали.
Ралица Колева изработва мартеници от 20 години. Първите, с които излиза на пазара, са плетени, но постепенно разширява асортимента и в момента предлага над 200 модела.
Работя с различни материали – казва Ралица Колева. – За украса предпочитам дървените мъниста, но хората харесват и метални елементи, на мартеницата да има парички. Ползвам пластмасови мъниста, като избирам по-изчистени цветове. През последните години започнаха да се харесват вълнените мартеници, макар че младите хора все пак търсят нещо по-модерно и лъскаво.
Ралица Колева споделя, че в България масово се продават евтини мартеници, произведени в Китай, а ръчно изработените сякаш не се ценят толкова.
Но има хора, които търсят традиционни мартеници. Клиентите, които избират за всеки човек индивидуално, са тези, които ценят труда ни и дори да нямат много възможност, се стараят да направят точния избор – казва Ралица. – За мен мартеницата е символ на здраве. Когато правя мартеници, винаги ги наричам да носят здраве, защото то е най-важно.
В цветовете на традиционната българска шевица греят мартениците на Димка Дилкова и сестра ѝ Галя.
Спряхме се на шевиците, защото българските шевици са много красиви, богати и различни, а специалистите по шевици и етнографите казват, че те имат защитна сила. А какво по-хубаво от това, на една мартеничка да има нещо толкова българско – усмихва се Димка Дилкова.
Майсторките правят мартеници с най-различни форми, символи и бродерии, но най-много се търси символът „елбетица”.
Елбетицата в шевиците е началото, хармонията в живота. Тя символизира осемте посоки на света – изток, запад, север, юг и междинните. Това може би е най-универсалният символ, красив, завършен на външен вид, с много червено в него. Мартеницата е червено-бял символ и трябва да съдържа тези цветове. Тя носи надеждата за нещо ново, за възраждащия се живот през пролетта. Смятам, че тълкуването на мартеницата е такова – червеното и бялото като символ на женското и мъжкото начало, на здравето, на тези изначални човешки неща – смята Димка Дилкова.
В Националния политехнически музей деца направиха не само характерните за празника мартеници с Пижо и Пенда и мартенички-вретена, но и изработиха нестандартни тениски-мартеници, научавайки за един много интересен изчезнал занаят.
Занаятът се нарича басмаджийство. Наименованието идва от турската дума „басма” – натиск, отпечатване. В България художественото печатане с дървени щампи върху текстил започва през втората половина на XIX век, а багрилата са били извличани от листата и корените на различни растения, от жлезите на някои животни или от минерали – разказва Веселина Енева, главен уредник в музея.
Направих тениска с дървените щампи. Беше доста интересно, забавно и се получи добре според мен. Чувала съм, гледала съм по разни клипчета, обаче не съм предполагала, че ще си направя такава и нямам търпение да изсъхне и да си я облека – казва Радослава.
Направих мартеница. Донякъде беше трудно, особено усукването, но се справих. Идвам на такава работилница за първи път, но ми хареса много – споделя Александър.
А Веселина Енева напомня:
Мартеничките се свалят, когато видим първите прелетни птици – лястовиците или първия щъркел. Според народните вярвания те се закичват на плодно дръвче, отново символ за плодородие и радост.
Снимки: Ралица Колева, Димка Дилкова и Национален политехнически музей
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..