Над 50% от базата на психиатричните болници, отделения и центрове у нас е в критично състояние. Това показва доклад, който министърът на здравеопазването Кирил Ананиев неотдавна представи в Министерския съвет. За окаяното положение на психиатриите у нас се говори от години. Това е сектор в здравеопазването, в който липсват реформи и поради това често бива обект на критики от страна на международни институции и медии.
В България има 12 Държавни психиатрични болници, 12 Центъра за психично здраве и 22 отделения към болници, чиито капацитет е почти изцяло запълнен. В момента се работи върху стратегията за психиатричната помощ у нас, в съответствие с европейските практики. За целта има създадена работна група, която се очаква да излезе с решение до месец и половина. А държавата смята да реши проблема с липсата на кадри, като поеме специализациите по психиатрия.
Освен остарялата материално-техническа база на психиатриите, друг основен проблем е отдалечеността на някои от болниците от населените места, което затруднява адаптирането на пациентите към реалния живот след лечението.
Най-голямата психиатрична болница за София-област "Св. Иван Рилски", по-известна като Курило, се намира на близо 25 км. от столицата. През нея годишно преминават повече от 1300 пациенти.
Мястото на всички държавни болници предразполага те да бъдат като в психотрилър. Всички те се намират в периферията на населените места, достъпът до тях е труден и ограничен, обяснява директорът на болницата д-р Цветеслава Гълъбова. Те са създадени във времената, когато основният принцип на лечението на психично болните е бил свързан с тяхната трайна, ако може и доживотна изолация от обществото. Но преди повече от 30 години се промениха стандартите за лечение на психиатрично болните и се знае, че те трябва да се лекуват близо до населените места и мястото където живее болния. Така може да се извърши по-плавно преходът от лечението в болница и тяхното продължаващо лечение при домашни условия.
Равнодушието на обществото към тези хора действа пагубно на лечението, твърди доктор Гълъбова.
Тези болести не са заразни, но равнодушието и така установената народопсихология, че “това на мен няма да ми се случи” довеждат до негативно отношение към психиатрично болните, към нас и изобщо към всичко свързано с това по-особено състояние, твърди доктор Цветеслава Гълъбова.
Да, може, категорична е психиатърът. На всеки трябва да е ясно, че няма пол, няма възраст, няма социално положение, няма успешност на човека, които да гарантират, че няма да се разболее.
Преди дни на свое заседание Министерският съвет реши да отпусне допълнително 2 млн. лева за центровете за психично здраве и психиатричните отделения към болниците. Друга сума от близо 10 милиона лева ще бъде отпусната под формата на капиталови разходи за ремонт. Това предизвика нееднозначни реакции в гилдията. Ето какво е мнението на директора на една от най- големите психиатрични клиники в страната:
Решението като решение е добро, но като човек, който работи от 25 години в системата и човек с икономическо образование смятам, че даването на пари, без да се направи анализ къде да бъдат вложени те, и то с дългосрочна програма за 10-15 години, е като “слагането на каруцата преди магарето”. Ако ще се реновират болници тип бараки на отдалечени места, това няма да свърши никаква работа. Ние в момента имаме 4500 психиатрични легла, което е 10% от общия брой болнични легла. Като брой те са достатъчни. Въпросът е, че са крайно неравномерно разпределени. Изливането на немалко пари в система, която не е реформирана не е най- удачното решение.
В края на разговора с д-р Гълъбова, психиатърът пожела да отправи специално послание: Бих искала да кажа на вашите читатели да бъдат по-толерантни към хората с психични разстройства, като поведение, изразяване и начин на мислене. Никой не е застрахован.
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..