Опитите да разкажем историята на Българското национално радио през годините са много, но в стремежа си да я представим синтезирано подминаваме интересни детайли, които биха заинтригували всеки, който се интересува от миналото на нашата страна. В своята история Националното радио устоява на множество промени, преобразили България многократно през последните осем десетилетия.

За начало на радиоразпръскването в България се смята построяването на 50-ватов радиопредавател от високообразования техник инж. Георги Вълков през 1929 година. Желанието на ентусиастите от радиолюбителския съюз „Родно радио“ да създават радиопрограма е подкрепено от държавата, която им позволява да използват пристройка към сградата на ъгъла на столичните улици „Московска“ и „Бенковски“. Скоро обаче става ясно, че наличната техника е недостатъчна, за да бъде достигната по-голяма аудитория и екип родни инженери се заема със задачата да създаде по-мощен предавател. Проблем се оказват и условията на работа, тъй като екипът на програмата се увеличава, а сградата скоро се оказва тясна. Затова с разрешение на държавата, радиолюбителите се преместват и заемат цял етаж от сграда на улица „Московска“ №19.


В периода 1938-1941 година освен с нова техника, радио служителите  се сдобиват и с много по-голяма сграда, намираща се на сегашния адрес на институцията – бул. „Драган Цанков“ №4.



По онова време оттам започвала вилната зона на София. След бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, които поразяват и новопостроената сграда, започва бързото ѝ възстановяване. Оказва се обаче, че общата ѝ площ от 2300 кв. м. не е достатъчна. В края на 60-те години тогавашният председател на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов, започва да търси изход от възникналия проблем. За решаването му помага арх. Георги Стоилов, който по същото време е кмет на София. В спомените си архитектът споделя:

Идеята за специфичната конструкция на сградата, издигаща се във  формата на обърната пирамида, идва от еркерите на възрожденските български къщи, чиито горни етажи надвисват над по-долните. Първата копка на новия дом на медията е направена на 17 август 1970 година. В Златният фонд на БНР е запазен документален запис, в който Тодор Стоянов определя деня като паметен за по- нататъшното развитие на институцията, защото: