Наричат я църквата на чудесата, защото помага на изгубилите надежда за изцеление. Издигната е в памет на Св. Антоний Велики в Мелник, известен с природните си забележителности и пивкото вино от един от най-старите български сортове – широка мелнишка лоза.
Мелнишкият храм е единственият у нас, който носи името на светеца-лечител, а редките стенописи в него го нареждат сред паметниците на културата с национално значение, като част от културно-историческия резерват "Мелник". Еднокорабната базилика е построена през 1846 г. Частично е опожарявана, но никога не е била разрушавана до основи, разказва отец Николай от Мелник и допълва:
Пресъздаването на домашната атмосфера и присъствието на ангелите и херувимите по стените дават на изгубените души силата и сигурността, от която се нуждаят. Неслучайно по средата на храма има специална плоча със знака на Св. Йоан Богослов – двуглав орел, който символизира духовните висини. Затова се смята, че именно там болните получават изцеление и облекчение на страданията си, вперили поглед в чудотворната икона на Св. Антоний. Иконостасът, също като стенописите, се различава от тези в другите черкви:
Той е дело на местен майстор – продължава разказа си отец Николай. – Не е дърворезба, а изрисуван в пъстри цветове. Вдясно от него е храмовата икона на Св. Антоний. Наистина нейното излъчване е много силно. Впрочем пред всяка една икона, ако се поклоним с вяра и чисто сърце, ще усетим въздействието ѝ. Както казват „Вярата е жива представа на това, което не се вижда и това, на което се надяваме“. Всичко идва от вярата в Бога, допълнена от молитвеното застъпничество на преподобния Антоний и върши т. нар. чудеса. Св. Антоний е бил египтянин и ако можем да обобщим най-важното за него е, че той е основоположникът на християнското монашество. Затова, че следвал богоугоден живот, Господ го дарява с лечителски способности. Неговият пример ни показва, че освен вярата са нужни и дела – вярата без дела е мъртва.
„Болестите ни се дават, за да се издигне душата“, така учи Църквата. Според все повече лекари, когато се разболеем, особено от тежка и нелечима болест, причината най-често се крие в начина на живот и душевните травми. Бог ги е допуснал за наше душеспасение, затова когато боледуваме тежко, нека се обърнем към Бог, а той после ще ни упъти как да се лекуваме, отбелязва отец Николай. По думите му в нощта на 16 срещу 17 януари храмът се изпълва с вярващи, които цяла нощ се молят за спасение и изцеление. На следващия ден, 18 януари, за празника на Св. Атанасий Велики отново има служба. Знаем, че Св. Атанасий е ученик на Св. Антоний, последовател е на неговото дело и наистина съчетаваме двата празника с тържествени богослужения. А пътя към душевния мир и спокойствие откриваме в пожеланието на отец Николай, което той отправя към всички вярващи:
Да се почитаме един друг, да си прощаваме и да правим на нашите ближни това, което искаме те на нас да правят. Да не забравяме Бога и да се уповаваме в Него. Когато имаме дадена просба, първо към Него да се обръщаме и най-вече да се обичаме едни други. Любовта прощава всичко!
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..