През последните дни към раздорите около строителството на  пътища,  придобиването на нови изтребители за ВВС и др. на общественото внимание отново бе поставен скандал, свързан с ромите. Отново в навечерието на избори, сякаш за да се потвърди тезата, че ромският проблем е употребяван и с политически цели. След десетилетия усилия за решаването му, той явно си остава отворен. При това опасно отворен, ако съдим по бързината, с която един частен случай в малко и отдалечено от София село прерасна в национална полемика, политизира се и ескалира до демонстрации пред Министерския съвет с искания за оставка на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

Недоволството сред ромския етнос бе предизвикано от остро негодувание на министъра по повод малтретиране на войник от двама цигани в село Войводиново. Нападателите министърът нарече „нагли цигани“, а реакцията му бе последвана от разпореждане на селския кмет за разрушаване на незаконни постройки и на инсталации за незаконно ползване на ток. Последваха и характерните за аналогични случаи протести (на роми) и контра протести (на солидарни с действията на министъра). Не закъсняха и обичайните коментари от страна на наблюдатели, политолози и социални антрополози. Потвърди се, че освен съществуващ, проблемът е и обект на висока чувствителност в обществото.

Но, както и друг път се случвало, избликът на негодувание бе овладян и сега. Във Войводиново протестите спряха в очакване да изтече законният срок за оспорване на събарянето на къщи. Очаква се арестуваните двама роми за побой над войника вероятно също да оспорват обвиненията, а самият войник се възстановява успешно. Туширан е още един свързан с роми конфликтен епизод, но причините довели до него остават.

Една от тях е, че етносът продължава да не е интегриран в обществото. Усилия за интегриране бяха полагани в продължения на десетилетия, включително чрез „Национален план за действие – десетилетие на ромското включване 2005-2015“, който при това бе част от международна инициатива за интегриране на ромите. Създадените по негова линия различни съвети, центрове, комисии, междуведомствени групи и т. н. очевидно са се оказали неефективни. Сега министър Каракачанов, който е в управлението по линия на „Обединени патриоти“, пледира за цялостна програма за решаване на ромския въпрос. Лично според Каракачанов, единственият начин за пълноценна интеграция на ромите е те да бъдат ефективно включени в процесите на образование и труд. Мнението на политика може да е лично, но зад действията му по отношение на инцидента във Войводиново застава голяма част от обществото. Анкета на „Барометър България“ от последните дни установява, че позициите на Каракачанов се одобряват от 73 на сто от анкетираните. Такъв процент далеч надхвърля този на електората на „Обединени патриоти“ и показва, че поведението на министъра се ползва с национално одобрение, а исканията той да подаде оставка са илюзорни и признак, че предявяващите ги имат едва ли не претенции за изключителност. На обратно мнение са едва 12,1 процента от анкетираните, което пък ги поставя в изолирана позиция. Обществените нагласи ясно показват посоките, в които трябва да се търси решение на проблема. Такова обаче няма да се постигне с изпадане в една или друга крайност, а с търпение и избягване на изкушенията въпросът да се политизира. Дали политическите сили споделят последното, ще проличи в поведението им по време на кампаниите за предстоящите тази година европейски и местни избори.