Археологията често се свързва с понятия като „съкровища”, „злато”, „накити”. Но съкровища могат да бъдат не само златните предмети и бисерните огърлици, а всякакви други артефакти, които разкриват интересни неща за живота на хората от миналите епохи– може би непознати наши прародители, с техния труд, радости и скърби, добродетели и недостатъци. За всичко това говорят и находките на българските археолози през 2018 година.
Годината беше интересна, макар и не изключителна.
Сред най-атрактивните (и за познавачите, и за широката публика) находки на годината беше съкровището, открито през август в Калиакра. Това е някогашната столица на Добруджанското деспотство, българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век. Екипът от археолози бе ръководен от доцент Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ). Съкровището съдържа 957 предмета – сребърни и златни монети, златни обеци, катарами и др. Те представят различни култури – българската, османската, византийската. Предполага се, че съкровището е било плячка на татарски нашественици. То е останало след техния разгром в глинено гърне под пода на къщата, проучена тази година.
Тръгвайки от праисторията към Средновековието, трябва да бъдат споменати вече много години продължаващите проучвания в района на Провадия – солницата, праисторическа могила, свързана с добив на сол. Това, което е важно там да се отбележи, освен хубавите резултати (като всяка година), е че се работи за социализация на обекта и от тази година вече има обществен достъп до могилата, каза доц. Попов. Градът, наричан сега „Провадия-солниците”, е създаден преди повече от 6500 години. Там са намерени и най-старите златни артефакти в Европа. Проучванията тази година бяха фокусирани върху отбранителните съоръжения, които са пазели жителите – хора доста заможни, защото солта, която добивали и продавали, е била много скъпа тогава.
Другият важен праисторически обект, според доц. Попов, е ранно неолитното селище Слатина (в Столична община), основано вероятно в края на VII хилядолетие пр. Хр. Там са живели първите обитатели на днешна София, а разкопките разкриват изключително интересни детайли за техния живот, култура и душевност. Например един керамичен съд с орнаменти вероятно е символизирал утробата на Богинята-Майка (върховното божество). А храната, приготвяна в него, се отъждествявала с творчеството, прехода от дивото към цивилизацията.
От античния период многократно се споменаваше Хераклея Синтика (близо до Петрич – б.а.). Хубави статуи, хубави архитектурни комплекси, свързани с агората на Хераклея, казва още доц. Попов. Агората, централният площад, това е сърцето на античния град, средище на политическия, стопанския и културния живот. През тази година в Хераклея, освен прекрасни статуи, бяха намерени и малки, но безценни монети, сечени „на място”. Те са били не само нещо като „валута”, но са имали също и „престижна” функция – показвали традициите и превъзходството на стария град пред по-новите римски градове в региона. Предполага се, че градът е основан през IV век пр. Хр., по времето Филип II, бащата на Александър Македонски, затова и носи името „Хераклея”, тъй като героят Херакъл (Херкулес) е смятан за праотец на тази династия.
И още един много важен античен обект, според доц. Попов: Аполония Понтика (днешният Созопол) за пореден път имаше какво да ни покаже за некропола на античния град. Старите и нови открития в Аполония бяха представени в София с една голяма изложба, в която участваха редица музеи, включително НАИМ и Лувъра.
Разбира се, археологията не е олимпийска класация по точки и списъкът на важните открития не свършва дотук. Доц. Попов посочва още античния военен град Нове близо до Свищов, база на VIII августовски легион, сформиран от Юлий Цезар. А също древната крепост (от V век пр. Хр.) близо до село Равадиново, община Созопол.
И още един златен шедьовър от късното Средновековие – уникален кръст с частица от Христовото разпятие, открит в крепостта Трапезица (днешно Велико Търново). Това е византийски артефакт от късния XII век.
През годината продължиха и подводните проучвания, главно по международната програма Black Sea Map. Тази година български и британски учени откриха най-стария запазен древен кораб в света. Това е гръцки кораб, потънал преди 2400 години.
Наше българско постижение на подводната археология пък са находките на остров Свети Тома (край южния черноморски бряг). Някога той е бил полуостров, бавно потъващ през вековете. На останалия под вода терен са намерени останките на древна (вероятно тракийска) крепост от началото на I хилядолетие пр. Хр. и други интересни обекти.
Важно събитие за нашата археология и културно наследство беше откритата през ноември в НИМ изложба "Спасени съкровища на България". Представени бяха над 300 експоната, собственост на 19 музея в страната, включително НАИМ. Те са наистина спасени от ръцете на иманяри и контрабандисти, запазени за българската култура, а не за някоя криминална колекция в чужбина. Заслугата за тези спасени съкровища е главно на МВР и специалните служби.
Аз съм удовлетворен за себе си да видя, че все повече млади, интелигентни хора навлизат в тези служби и работят наистина професионално, заяви доц. Христо Попов.
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..