Мишо Бъжев: „Акордеонът е моят верен приятел и сме все така неразделни“

публикувано на 21.12.18 в 08:00

Снимка: личен архив През 2018-а акордеонистът Мишо Бъжев тържествено отбелязва три важни годишнини: 80 житейски, 70 музикантски и 35 от тях, отдадени на звукозаписна дейност. Близо 100 са записите на видния музикант, регистрирани във фонда на Националното радио. Репертоарът му включва северняшки хора и ръченици, изсвирени в духа на традиционната музика на Средния Балкан. Инструменталната си техника той блестящо демонстрира и в по-новите записи на шлагери и балкански фолклор. Забележителна е неговата вярност към изпълнителския стил, характерен за Ловешко-Троянския край. А хората и ръчениците му веднага изкушават хороиграчите да се хванат заедно в общия ритъм.

Името на Мишо Бъжев е знаково за северняшката музика. Роден е в гр. Априлци, Ловешко и до днес продължава да свири на любимия си акордеон като солист, но и като ръководител и съпровождащ инструменталист на певчески групи в родния си край. Успява да култивира и у синовете си любов към музиката. Венци, макар с инженерно образование, пее в хор, а Христо е професионален музикант и е концертмайстор в духовия оркестър на Ловеч.

Мишо Бъжев споделя свидни моменти, маркирали музикантския му път:

Мишо Бъжев за творческия си път през годините

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От тригодишен свирех на устна хармоника, а моите другарчета и възрастните се хващаха на хората. По-късно свирих и на ръчна хармоника, но очите ми бяха обърнати към акордеона. Моят учител по геометрия също свиреше на акордеон. На 12 години вече имах акордеон и бях първият корепетитор на ученическия хор в нашия край. Животът ми протече и протича сега с моя верен приятел акордеона. Не съм се разделял с него и ще свиря, докато съм на този свят.

През 1953 г. Борис Карлов пристигнал в тогавашното Ново село (сега гр. Априлци) и попитал за най-големия музикант в този край. Посочили му моя вуйчо Георги Събчев – ръководител на три духови оркестъра по това време. Той го приел в дома си за цели 20 дни.Тогава успях два пъти да го слушам и много се вдъхнових. Той владееше много добре и мелодиката, и басовата част. Оттогава и аз се замечтах да свиря мои хора и ръченици, но да звучат по нашенски, по северняшки. По начин, който отразява бита, музиката на нашия Старопланински край. Имаше традиция в БНР на всяко първо число да се провеждат прослушвания за радио изпълнители. На 1 юни 1972 се явих и аз. След прослушването Коста Колев, който беше в комисията, ми каза:”Твоята нива е златна, но има плевели. Трябва да дойдеш при мен, за да ги отстраним. Ти си един бъдещ творец и от теб ще очакваме много записи”. След като одобриха три мои хора, на следващата година (на 14април 1973г.) ги записах. Първото бе „Право ловешко хоро“. За моятагодишнина в нашия областен вестник „Ловеч-прес“ излезе голяма статия със заглавие: “Мишо Бъжев – ловешкият Дико Илиев, навърши 80г.“. В клуба на дейците на културата се състоя тържество в моя чест. Участваха наши ловешки изпълнители: примата на старата градска песен Мария Петрова, Илиян Димитров, Илко Михов,добрият приятел акордеонист Нааби Али. Беше прекрасно тържество, продължавам да получавам поздравления от колеги и почитатели.

Споделете

Мишо Бъжев: „Акордеонът е моят верен приятел и сме все така неразделни“

Споделете

Още от категорията

Миро посвещава "Разкажи ми приказка" на сънародниците далече от България

"Непознат" разказва за неизказаните чувства

Пиеро Епифания и Psicodelia Afroperuana – музикално пътешествие между корените и настоящето

Альона Чехова: Симфониета-Враца е явление в музикалния живот на България

95 години от рождението на Стефка Съботинова

Българско Национално Радио