Нов ден, нова година, казвали някога на Игнажден. Според народния календар, днес започва „младата година“. Важно е кой пръв ще влезе в къщата – ако е добър, имотен и късметлия, ще осигури плодородие и добруване. Ето защо на Игнажден не било прието да се ходи на гости без покана. Хората гледали да не излизат от къщи без причина, а ако се налагало да го направят, се връщали непременно с пълни ръце, носейки слама. На този ден гадаели каква ще бъде следващата година, извършвали обредно-магически практики за осигуряване на добър приплод при домашните животни, особено при кокошките. В някои краища на България срещу Игнажден била и първата кадена вечеря, на която слагали постни храни, сурово жито и пр.
Според вярванията, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Започва и празничният коледно-новогодишен цикъл, съпроводен с богати трапези и различни обредни хлябове, пити, колаци, замесвани със специални ритуали и песни...
Рано сутринта на Игнажден жените приготвяли тестото. След като втаса, взимали дарака и четката, с която обработвали гръстите (конопа), загребвали малко тесто с тях и наричали: „Това е за кадията!“ В случая „кадия“ е табуирано име за различни болести. След това омесвали малко кравайче от това тесто, но не го изпичали, а го оставяли някъде да изсъхне. По-късно използвали колачето за лек – слагали по малко от него в мед и го давали на болния. От същото тесто откъсвали с два пръста и правели кръстен знак на някоя от къщните греди, за да бяга злото от тях. Чак след това пристъпвали към приготвянето на колаците. Правели толкова колаци, колкото са членовете на семейството и един, който пазели, за да бъде каден на Бъдни вечер. На много места месели и други хлябове. Например, в Тетевенско във всяка къща правели кравайче и кукла, намазани с мед. Ако полезникът е момче, давали му кравайчето, ако е момиче – куклата. В Североизточна България пък месели особен хляб, наречен игнатска пита. Кадели го и раздавали по малко на всички от фамилията, а в хамбарите с жито и кошовете с царевица хвърляли малки залъчета.
Интересен обичай описва Димитър Маринов, запазен по негово време (края на ХIХ – началото на ХХ век) само в някои русенски села. Обичаят се нарича пазене на кваса. Както пояснява етнографът, този обичай има магьоснически характер и поради това бил забраняван от свещениците. Трябва да го има и другаде, но го крият – пише още Маринов.
За обредната трапеза на Бъдни вечер се приготвят няколко хляба, които имат различно посвещение. Най-важна е боговицата, наричана още богова пита, божичняк, светец. Този хляб е безкръвна жертва, посветен е на Бога и на къщата. Пластичната украса на боговицата непременно включва кръст. Тестените пръчки, от които се прави са със закривени краища, „назъбени“ с огрибката (инструмент, използван при замесването). Забранено е използването на нож или бръснач. В средата се слага отпечатък с просфорник. В много села месели и хляб, наречен параклис, посветен на Млада Бога.
Втората категория хлябове за празника са посветени на селското стопанство – земеделие, скотовъдство, къща и покъщнина… Хлябът, наречен гумно (харман), се покрива с пластични изображения на самото гумно, купите със сено. Извън оградата пазят три псета-съботници (кучета, родени в събота и считани за недосегаеми от „злите дихания“). След прекадяването този хляб се дава на орача, част от него слагат в храната на воловете, с които се оре. Хлябът, наречен бъчва, има същата форма. Той е предназначен за тези, които копаят лозето, а един залък от него се отнася на лозето. Разпространена е и традицията да се прави хляб, върху който се поставят символи за овчар и стадо, за волове и орач, бъчва, купни и кръстци (от нивите с пшеница) и т. н.
След прекадяването, пластичната украса се отделя и се раздава на хората, които се занимават със съответната дейност. Кръстците и купните са за всички в къщата, а малко от тях се хвърля там, където съхраняват житото. След това целият хляб се начупва и всеки взима по един залък от него, за да го сложи под възглавницата си. Каквото сънува през нощта – такъв ще му е късметът през годината.
С хляб дарявали и коледарите, които ще посетят всички домове в нощта срещу Коледа – вит-превит кравай с кръст-дукато на него. Обикновено се приготвя от две тестени пръчки, извити като дъги. Там, където се свързват краищата, слагали пластично изображение на рози. След като краваят е изпечен, в розите слагали два стръка чимшир или босилек, украсявали го с наниз пуканки и т. н.
Всяка домакиня изработвала хлябовете в зависимост от наследените знания и собствените си умения. Но най-важното било да се спази дълбокия смисъл на всеки ритуал и той да бъде „отпечатан“ във всяка подробност – от приготовленията до празничната трапеза.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...