В момент на пореден сблъсък на интересите на Москва и Вашингтон, заместник държавният секретар на САЩ Джон Съливан е на обиколка в Централна и Източна Европа.Разговорите му в региона съвпадат с подновяването на икономическите санкции на ЕС срещу Русия, с конфликтна ситуация между Русия и Украйна в Керченския проток и с резолюцията на Европарламента срещу проекта „Северен поток-2“. Последната се възприема от Москва катонатиск на САЩ за спиране на проекта за увеличаване на газовите доставки от Русия за Европа.

Джон Съливан пристигна в София ден след като в Брюксел, където участва в заседание на Европейския съвет, премиерът Бойко Борисов зае позиции по някои от тези проблеми. Той призова Москва да освободи задържаните в Керченския проход украински моряци, изрази опасение, че вътрешната необходимост на държавите от враг може избие към Черно море и аргументира желанието на България през територията ѝда минават геостратегически проекти с тезата, че там, където има газопроводи и реактори – война няма. Буквално часове след като шведският премиер обяви подобряване на офертата за доставка на изтребители Gripen, от Брюксел Борисов заяви, че очаква и САЩ по-подобрят условията за доставка на нови изтребители Ф-16, защото са значително по-добри от всички останали, които се предлагат. Това предизвика коментари, че фактически Бойко Борисов предопределя избора на американските машини, а те, за разлика от шведските, са изпитани в бойни действия, от каквито премиерът не крие, че се опасява.

Въоръжаването на армията, енергийните проекти и диверсификацията на газовите доставки бяха теми и на разговорите на Джон Съливан в София. Дипломат номер 2 на САЩ получи от премиера Борисов уверения, че до 2024 г. България ще повиши разходите за отбрана до 2 на сто от БВП и ще насочва повече средства за въоръжаване. Пред външния министър Екатерина Захариева Съливан настоя, че за България е стратегически важно да създаде диверсификация на енергийните трасета и източници, а Захариева информира, че в интерес на това България е решила да участва с 20 процента в терминала за втечнен газ в гръцкото пристанище Александруполис.

Докато разговорите със Джон Съливан протичаха, енергийният министър Теменужка Петкова обяви в парламента, че с оглед перспективата през 2020 г. Русия да спре да използва трансбалканския газопровод през Украйна, Румъния и България и да прехвърли днешните си доставки към газопровода „Турски поток“, България иска да трансформира договора за транзит на газ през нейна територия в ангажимент на руската компания „Газпром“ да гарантира капацитет за транзитиране на сегашните количества и по бъдещото трасе на „Турски поток“. Но самото подписване на договор за транзит по „Турски поток“ премиерът Борисов обвърза с изграждането на газов хъб на българска територия.Такъв според Борисов е наложителен, защото ако построи транзитeн тръбопровод към Сърбия, при евентуално спиране на доставките на руски газ България би се озовала с 3 милиарда заровени под земята….

Според някои наблюдатели ситуацията около посещението на Джон Съливан в България много наподобява тази, при която в средата на 2014 г. след разговори в София с американските сенатори Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи правителството на Пламен Орешарски спря работата по газопровода „Южен поток”. Днес, четири години по-късно, руската страна още не е решила дали втората тръба на „Турски поток“ да продължи от Турция за Италия, или да мине през България за Сърбия и Унгария. Непосредствено преди визитата на Джон Съливан посланикът на Москва в София Анатолий Макаров посочи, че през изминалата година българо-руските отношения са претърпели положително развитие. Макар засега посещение на руския президент Владимир Путин в България да не се планира, според дипломата такова би могло и да се реализира при наличие на нови търговско-икономически договорености, ако „Турски поток“ се превърне в „Български“ и ако настъпи развитие по проекта за АЕЦ „Белене“. В навечерието на новата година българката страна е изправена пред трудната задача да лавира между интересите на ЕС, Вашингтон и Русия. Каквото и да е това лавиране обаче, то няма да излезе от контекста на принадлежността към НАТО и ЕС, а при днешната конюнктура това прави перспективата пред българо-руските отношения не особено радостна.