На 11 декември Европейският парламент прие с 514 гласа „за“ срещу 107 против и 38 въздържали се резолюция за приемане на България и Румъния в Шенген. Всъщност, става въпрос за пети подобен призив на тази институция от много години насам. Както и досега, евродепутатите отново отчетоха, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за влизане в Шенген. За разлика от преди, сега огромното мнозинство в Европарламента смята, че поетапно премахване на граничния контрол – първо на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, а после на тези по вътрешните сухопътни граници – е неприемливо, защото крие редица рискове и би могло да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Според евродепутатите, продължителното отлагане на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство вече е довело до негативни последици не само за двете страни, но и за ЕС като цяло.

От дебата в заседателната зала на ЕП обаче отсъстваше представител на Съвета на ЕС, а разширяването на Шенгенското пространство зависи от решението на този орган. Въпросното решение Съветът на ЕС може да вземе само с консенсус, а резултатите от гласуването на призива показват, че консенсус по въпроса няма и в Европарламента. На фона на драматичните развития около съдбата на Брекзит, темата за разширяването на Шенген далеч не е гореща точка в дневния ред на ЕС. И е малко вероятно да стане такава към края на мандата на сегашната европейска комисия и на мандатите на повечето други европейски институции. В този смисъл, състоялият се в Европарламента дебат за разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния вероятно трябва да бъде разглеждан по-скоро като елемент от кампанията за предстоящите европейски избори. На подобни мисли навежда и фактът, че автор на проекта за резолюция на Европарламента беше председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, чиито коментари по темата съдържаха и елементи на критика към коалиционното правителството на ГЕРБ, която е от Европейската народна партия.

Вероятно и поради тези обстоятелства реакциите в София на петия пореден призив на Европарламента за прием на България в Шенген са сдържани. На сайта на Министерството на външните работи още няма отзвук  на случилото се вчера в Страсбург, а в един от последните си коментари по въпроса, направен пред журналисти през юни т. г., външният министър Екатерина Захариева заявява, че „Шенгенското пространство де факто не работи и то от няколко години. Нашата позиция е, че трябва да опазим външните си граници, а не да се ограждаме отвътре“. Управляващите в София явно не очакват скорошно решаване на казуса „България в Шенген“, а това при днешните обстоятелства изглежда най-вероятно.