И хората със зрителни увреждания спортуват с удоволствие, стига да имат условия за това. 2018 година ще остане в историята на българския спорт с факта, че страната ни за първи път стана домакин не само на Световно първенство по шахмат за незрящи и слабо виждащи, но и изобщо на световно първенство в какъвто и да е спорт за хора със зрителни увреждания. Чуждите участници в надпреварата си тръгнаха от България възхитени от организацията и запазиха в сърцата си прекрасен спомен от страната.

През отиващата си година български състезатели участваха за първи път и в Европейско първенство по шоудаун в Полша с надеждата през 2019 г. да премерят сили и на Световно първенство в същия спорт. Шоудаунът е спорт за хора със зрителни увреждания, подобен на тенис на маса, който се играе със звънтящо топче.

В интервю за „Радио България“ д-р Иван Янев, председател на федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“, посочи, че през 2018 г. е разширен списъкът със спортове, достъпни за българите със зрителни проблеми:

Освен шахмата и шоудауна, федерацията развива голбал (единственият отборен параолимпийски спорт за хора с нарушено зрение), стрелба с лък за незрящи, лека атлетика, спортна табла, спортен риболов. От 2018 г. възстановихме и държавните първенства по тандемно колоездене, което навремето се е радвало на голяма популярност. Включиха се над 50 човека. Вярвам, че този спорт има много сериозно бъдеще, изрази надежда Иван Янев.

Само желание за спорт обаче не стига. Спънка за незрящите, желаещи да спортуват, се оказва липсата на адекватна спортна база, посочва Янев:

Във федерацията членуват 32 спортни клуба от цялата страна. Немалка част от тях ползват помещения, предоставени ни от общините, за което сме много признателни. Тези помещения са трансформирани главно в шоудаун или шахматни зали. Но за спортове, изискващи по-сериозна спортна база, такава на практика няма.

В новия Закон за хората с увреждания се посочва, че трябва да им бъде осигурен достъп до държавните спортни обекти. От федерацията се надяват изискването да започне да се прилага и на практика. В стария закон също имаше такава разпоредба, но рядко се изпълняваше, уточнява председателят на „Спорт за хора със зрителни увреждания“. Липсата на адекватна политика в спорта за тази категория български граждани поражда друг проблем – недостиг на млади кадри за попълване на отборите на хората със зрителни увреждания, посочва Янев:

Откакто започна така наречената „образователна интеграция“, всички деца със зрителни увреждания отиват в общообразователните училища. Там най-често ги освобождават от физическо възпитание. Те не знаят, че ние съществуваме, а ние не знаем, че те съществуват. Идеята е (дано да можем да получим подкрепа от държавата) тези деца да ги издирваме и привличаме към нашите клубове. Недопустимо е което и да е живо същество да не получава възможност за спорт. Чрез спорта човек придобива двигателна култура, качества като воля за израстване, концентрация. Предстои да изпратим писмо до министрите на спорта и образованието, за да получим такова съдействие.

Оттам нататък на федерацията ѝ предстои сериозна работа, за да убеди самите деца със зрителни увреждания, че спортът е полезен за развитието им. Всъщност, не само децата, но и техните родители, уточнява д-р Янев:

Сериозен момент в нашата работа е и родителският фактор. Немалко родители на деца с увреждания упражняват върху тях свръхопека. Т.е., според тях, щом детето е с увреждания, то не може да спортува, за да не се нарани.

Българската федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ има и много свежи идеи за бъдеще. Част от тях е договорката с IBSA (Международната спортна федерация на незрящите) за обучение на треньори и съдии по футбол за незрящи. Това е параолимпийски спорт, който се радва на сериозна подкрепа от страна на FIFA и UEFA. Много ми се иска футболът да направи своите първи стъпки и да се развие. Всички наши съседи на Балканите развиват този спорт, споделя д-р Янев. Какво ще се случи в тази насока, предстои да узнаем през 2019 г.

Снимки: личен архив