България е член на ЕС от началото на 2007 г., но си остава обект на постоянен мониторинг от страна на ЕК за състоянието на правосъдието и вътрешния ред. Такъв мониторинг се прилага и спрямо Румъния. Приети в ЕС преди 11 години въпреки наличието на проблеми в тези сфери, двете държави и до днес не оправдават напълно гласуваното им в аванс доверие. Мониторингът, на който са подложени, не е практикуван по отношение на други държави, включително и спрямо онези, които влязоха в съюза след тях. За някои коментатори този факт е проява на дискриминационно отношение, а за други – унижение както за България и Румъния, така и за самата ЕК.

През 2016 г. се заговори, че мониторингът спрямо Румъния може да отпадне заради постигнатите от нея успехи. Но не и спрямо България, чиито показатели тогава не даваха основания за подобно очакване. Сега, през 2018-та, комисията отчита, че Румъния се е върнала назад в процеса на съдебните реформи, а България е напреднала и за нея наблюдението по отношение на независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност може да се смята за временно прекратено. Наблюдението по останалите три показателя – съдебна реформа, корупция по високите етажи на властта и корупция в по-общ план обаче, остава. Според заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс „ако България продължи усилията за изпълнение на 17-те препоръки (по отношение на 6-те наблюдавани показателя – бел. авт.) от миналогодишния доклад по механизма и сътрудничество и проверка, през 2019 г. мониторингът може да бъде прекратен“.Съвсем логично, констатациите на доклада за България бяха радушно коментирани от управляващите. По оценка на външния министър Екатерина Захариева документът е обективен, а според правосъдния министър Цецка Цачева, той потвърждава необратимостта на реформите. Според евродепутата от ЕНП Светослав Малинов, обаче, все пак „най-важният факт е, че България си остава под наблюдение“, а евродепутатът Ангел Джамбазки е на мнение, че същия механизъм за контрол „трябва да бъде наложен и на други страни, включително на Германия“. Предвид констатацията на еврокомисията, че продължава да няма „последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“, от БСП настояват, че препоръките за борба с корупцията не са изпълнени и макар механизмът за контрол да върви към своя край, въпросите към българското правителство остават.

В деня преди оповестяването на доклада на ЕК за България стана известно, че в Съвета на ЕС се обсъжда възможността за въвеждане на постоянно годишно наблюдение на върховенството на закона в целия съюз. В близките дни Европейският парламент трябва да се произнесе по предложение за прилагането на общоевропейския механизъм за наблюдение на върховенството на правото, приет през 2014 г., но използван досега само веднъж. Очаква се ЕП да призове това общоевропейско наблюдение да замести механизма за сътрудничество и проверка, прилаган спрямо България и Румъния. И не без основание, ако съдим по доклада на австрийското председателство на Съвета на ЕС за доверието в обществените институции и принципите на правовата държава. Според посочените в този доклад данни от миналата година, доверие в правителствата са имали едва 37 на сто, в парламентите едва 36 на сто, а доверие към ЕС едва 42 на сто от европейските граждани. Доверие в партиите са заявили само 19 процента от анкетираните. На този фон сегашните вълнения около това дали, при какви условия и кога би бил отменен мониторинга спрямо България в сферите на съдебната реформа и вътрешния ред, са може би, наред с друго, не съвсем съществени.