Една любопитна експозиция беше представена в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“. Това е „Софийският културен живот в миналото в плакати и снимки“. Макар и фокусирана върху културата, изложбата показва донякъде и възхода на София като столица на България. Към края на XIX век тя е малък (около 20 хиляди жители до началото на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.), затънтен областен център в дълбоката провинция на огромната Османска империя. След Освобождението на България и обявяването на София за нейна столица през 1879 г. тя се развива бързо като модерен европейски град.
Изложбата е свързана с една знаменателна годишнина. През 1928 година се отбелязват 50 години от Освобождението и 1000 години от Златния век – възхода на българската книжовност и култура при управлението на цар Симеон Велики в началото на X век. По този повод тогавашният столичен кмет ген. Владимир Вазов (брат на Народния поет Иван Вазов) поставя началото на Столичния музей с библиотека и архив, а по-късно и картинна галерия. Днес това са четири самостоятелни столични институции, които отбелязват своята 90-годишнина.
Опитали сме се в 90 артефакта – плакати, снимки, афиши, покани – да представим 90-годишнината на тези значими културни институции за столицата. Това са институции, които определят културния ритъм не само на София, но и на България и на цялото българско общество в този дълъг XX век. Опитали сме се по този начин да покажем на софийското гражданство, на българското общество, целия този културен кипеж, свързан със София – каза при откриването на изложбата председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев.
Най-старият артефакт е един „луксозен” от днешна гледна точка афиш, направен от коприна. С него читалище „Славянска беседа” обявява първата проява на оперното изкуство в София. Това става през 1882 г., четири години след като западналото областно градче излиза от властта на султана. Събитието е концертът на немската примадона Филипина фон Еделсберг. Поради липсата на истински симфоничен оркестър по това време, тя си партнира с военните музиканти от 1-а дружина на княз Александър Батенберг. Но това е само началото. Днес Националната опера и балет в София е сред водещите оперни театри в Европа, а от 2013 г. има и свой Вагнеров фестивал, който печели все повече почитатели по света.
Оперният и театралният плакат са особено добре представени на изложбата. Има афиши на първите български опери, които се поставят в Българската оперна дружба (така се е наричала Софийската опера при създаването си–бел. авт.), като първата българска опера „Сиромахкиня” на Емануил Манолов. Всъщност тези документи се съхраняват в Националната музикална академия, защото освен в театрите като културни институции, има много културни прояви, които се провеждат във висшите училища, специално в тогавашната Държавна музикална академия и ние всъщност сме подбрали интересни документи от тези първи представления на Оперната дружба, каза Жоржета Нончева, главен експерт в агенция „Архиви”. Някои документи припомнят за едно от върховите събития за почитателите на оперното изкуство в столицата – гостуването на знаменития руски певец Фьодор Шаляпин през 1934 г. В Софийската опера той е участвал в постановки на „Борис Годунов” от Мусоргски и „Княз Игор” от Бородин.
Други любопитни експонати припомнят за останали в историята културни институции. Такъв е „Държавен Народен театър за селото”, съществувал през 1951-59 г. Той отразява интереса към селската тематика при господството на стила, наречен „социалистически реализъм”. Вероятно е бил насочен и към десетките хиляди жители на българските села, идващи тогава в София, за да търсят по-добра работа в индустрията и държавните служби на стремително разрастващата се столица.
Изложбата обхваща периода от 1882 г. до 1994 г., откогато са последните афиши и плакати за културни събития. Експонатите са от Регионалния исторически музей – София, Държавния архив – София, Столичната библиотека и Софийската градска художествена галерия.
Да създава, събира и пази делата на духовната култура. Това е върховната задача на един град, който иска да живее вечно в човешкото съзнание – пише кметът ген. Вазов в мотивацията си за създаване на столичните културни институции. Днес може да се каже, че столицата на България има своята памет за духовността, има и огромна публика, жадна за различните нейни прояви.
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..