Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възходът на София през призмата на културния афиш

БНР Новини
Снимки: БГНЕС

Една любопитна експозиция беше представена в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“. Това е „Софийският културен живот в миналото в плакати и снимки“. Макар и фокусирана върху културата, изложбата показва донякъде и възхода на София като столица на България. Към края на XIX век тя е малък (около 20 хиляди жители до началото на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.), затънтен областен център в дълбоката провинция на огромната Османска империя. След Освобождението на България и обявяването на София за нейна столица през 1879 г. тя се развива бързо като модерен европейски град.

Изложбата е свързана с една знаменателна годишнина. През 1928 година се отбелязват 50 години от Освобождението и 1000 години от Златния век – възхода на българската книжовност и култура при управлението на цар Симеон Велики в началото на X век. По този повод тогавашният столичен кмет ген. Владимир Вазов (брат на Народния поет Иван Вазов) поставя началото на Столичния музей с библиотека и архив, а по-късно и картинна галерия. Днес това са четири самостоятелни столични институции, които отбелязват своята 90-годишнина.

СнимкаОпитали сме се в 90 артефакта – плакати, снимки, афиши, покани – да представим 90-годишнината на тези значими културни институции за столицата. Това са институции, които определят културния ритъм не само на София, но и на България и на цялото българско общество в този дълъг XX век. Опитали сме се по този начин да покажем на софийското гражданство, на българското общество, целия този културен кипеж, свързан със София – каза при откриването на изложбата председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев.

Изложба за творческото сътрудничество между писателя Константин Петканов и художника Илия Бешков, плакат от 1991 г. Плакат за 50-годишнината на Българска държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”).
Най-старият артефакт е един „луксозен” от днешна гледна точка афиш, направен от коприна. С него читалище „Славянска беседа” обявява първата проява на оперното изкуство в София. Това става през 1882 г., четири години след като западналото областно градче излиза от властта на султана. Събитието е концертът на немската примадона Филипина фон Еделсберг. Поради липсата на истински симфоничен оркестър по това време, тя си партнира с военните музиканти от 1-а дружина на княз Александър Батенберг. Но това е само началото. Днес Националната опера и балет в София е сред водещите оперни театри в Европа, а от 2013 г. има и свой Вагнеров фестивал, който печели все повече почитатели по света.

Афишът за първата проява на оперното изкуство в София, 1882. След постановка на операта „Борис Годунов” от Мусоргски, 1934, Фьодор Шаляпин и артисти от Софийската опера.

СнимкаОперният и театралният плакат са особено добре представени на изложбата. Има афиши на първите български опери, които се поставят в Българската оперна дружба (така се е наричала Софийската опера при създаването си–бел. авт.), като първата българска опера „Сиромахкиня” на Емануил Манолов. Всъщност тези документи се съхраняват в Националната музикална академия, защото освен в театрите като културни институции, има много културни прояви, които се провеждат във висшите училища, специално в тогавашната Държавна музикална академия и ние всъщност сме подбрали интересни документи от тези първи представления на Оперната дружба, каза Жоржета Нончева, главен експерт в агенция „Архиви”. Някои документи припомнят за едно от върховите събития за почитателите на оперното изкуство в столицата – гостуването на знаменития руски певец Фьодор Шаляпин през 1934 г. В Софийската опера той е участвал в постановки на „Борис Годунов” от Мусоргски и „Княз Игор” от Бородин.

Други любопитни експонати припомнят за останали в историята културни институции. Такъв е „Държавен Народен театър за селото”, съществувал през 1951-59 г. Той отразява интереса към селската тематика при господството на стила, наречен „социалистически реализъм”. Вероятно е бил насочен и към десетките хиляди жители на българските села, идващи тогава в София, за да търсят по-добра работа в индустрията и държавните служби на стремително разрастващата се столица.

Държавен Народен театър за селото забавлява софиянци от 1951 до 1959, по време на социалистическата колективизация в селата и масовата миграция от селата към големите градове. Афиш за постановката „През просото”, от Т. Данаилов, 1954.
Изложбата обхваща периода от 1882 г. до 1994 г., откогато са последните афиши и плакати за културни събития. Експонатите са от Регионалния исторически музей – София, Държавния архив – София, Столичната библиотека и Софийската градска художествена галерия. 

Афиш за постановка на „Нора” от Хенрик Ибсен, Народен театър, 1913. Плакат за постановка на „В лунната стая” от Валери Петров, Драматичен театър София, 1983.
Да създава, събира и пази делата на духовната култура. Това е върховната задача на един град, който иска да живее вечно в човешкото съзнание – пише кметът ген. Вазов в мотивацията си за създаване на столичните културни институции. Днес може да се каже, че столицата на България има своята памет за духовността, има и огромна публика, жадна за различните нейни прояви.

Снимки: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...

публикувано на 18.11.24 в 17:41

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..

публикувано на 17.11.24 в 08:15

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10