Приетите посред нощ миналия петък в Скопие конституционни поправки, които водят към преименуване на Република Македония в Република Северна Македония, предизвикаха необичайно бързи, но и очаквани реакции в София. Рано в съботния ден след вота Външно министерство ги определи като събитие от високо значение за евроатлантическата перспектива на Македония, за целия регион и за двустранните отношения.

Високата значимост, която България отдава на станалото, е разбираема. Както наскоро колегата Костадин Филипов писа, „ФИРОМ си отива, идва Северна Македония“, а това означава, че на западната си граница България ще престане да има държава с оспорвано име и в нейно лице ще придобие в обозримо бъдеще нов съюзник в НАТО и партньор от ЕС. Важно е да отбележим, че самата България никога не е приемала наименованието ФИРОМ и първа в света призна западната си съседка под конституционното й име – Република Македония. Предстоящата в близко бъдеще промяна не предполага България да признава съвършено ново държавно наименование, а вече признатото от нея с добавка на географското определение „северна“.

Доскоро в към това определение в България имаше резерви заради опасения, че би предполагало евентуални териториални претенции спрямо собствената й географска област „Пиринска Македония“. Най-новите политически реалности в двустранните отношения, възникнали с подписването на Договора за добросъседство с Македония, доведоха обаче до ревизия на това схващане. Това много ясно пролича през юни т.г., когато Скопие се споразумя с Атина за наименованието “Република Северна Македония”. Тогава представените в българския парламент политически сили изказаха ново, положително отношение към новото име, а от управляващата ГЕРБ дори го определиха като най-добър вариант от всички възможни. Дори ревностен националист като лидера на ВМРО Красимир Каракачанов посочи, че договорът за името „Северна Македония” не съдържа претенции към България и то не трябва да я притеснява, при положение че преди близо 30 г. тя вече е признала наименованието „Република Македония“, което в географски аспект покрива много по-голяма територия от наименованието „Република Северна Македония“.

Когато през юни в парламента пролича за първи път положително отношение към името „Република Северна Македония“, БСП поиска правителството да настои Скопие да гарантира, че няма да има териториални претенции към България. Лидерът на ВМРО тогава коментира, че в подписания със западната съседка договор за добросъседство вече има такива гаранции, но въпреки това от Външно министерство увериха, че ще поискат допълнителни такива. Впрочем Македония ще е длъжна да даде такива гаранции също на НАТО и ЕС като условие за приемането й в тях. Промяната в наименованието беше предприета именно с такава цел, а това в известен смисъл означава, че условието за гаранции е вече априори прието.