България запазва 51-ото си място в тазгодишната класация на Световния икономически форум на конкурентоспособността на страните по света. Сама по себе си тази позиция е добра, особено като се има предвид, че са изследвани 140 държави по 98 индикатора и България е малко по-нагоре от средното равнище.

В световен мащаб наблюдателите бяха най-силно впечатлени от отстъплението от първото място на Швейцария и излизането начело на Съединените щати. В България, обаче, най-голямо значение се отдава на лидерската й позиция на Балканския полуостров, изпреварвайки Pyмъния (52 пoзиция), Гъpция (57), Typция (61), Cъpбия (65), Чepнa гopa (71), Aлбaния (76), Maĸeдoния (84) и Бocнa и Xepцeгoвинa (91). Това вече е изключително положително и говори красноречиво за икономиката на страната.Добрата конкурентоспсобност се дължи на първо място на доброто развитие и внедряването на информационните и комуникационните технологии и на нелошия иновационен капацитет. Най-зле страната се представя по отношение на администрацията, здравеопазването и финансовата система.

Тези добри позиции на българския бизнес по отношение на неговата международна конкурентоспособност говорят, че икономиката в страната не само расте, но растежът е и качествен и напълно отговарящ на съвременните изисквания – иновации, високи технологии, цифровизация, висока добавена стойност. В крайна сметка всичко това намира отражение върху износа на български стоки и услуги на международните пазари. А според официалната статистика, той е в доба форма и е един от основните мотори, които дърпат напред и нагоре брутния вътрешен продукт. Друг фактор за добрата конкурентоспособност на българската икономика са човешките ресурси. Те намаляват по естествени и икономически причини, но качествени и притежаващи добри професионални умения работници и служители все още има в страната, като при това техните възнаграждения, съставляващи разходите за труд на работодателите, остават поносими, въпреки непрекъснатия им ръст.Не трябва да се забравя, че и данъците силно влияят на конкурентоспособността на дадена икономика, оскъпявайки в някаква степен крайната продукция. В България и в това отношение нещата стоят добре – прилага се един единствен умерен данък от 10 на сто.

Това, че експертите на СИФ не дават висока оценка на администрацията, здравеопазването и финансовата система, е до известна степен разбираемо и съвсем не е нещо ново или непознато нито за властите, нито за гражданите на страната. Към бюрократичните препятствия и бариери може да се добави и корупцията в тази администрация, срещу която се води борба, но резултатите остават все още неубедителни. Здравеопазването е болно, това е вярно, но точно в този момент се подготвя неговото лечение с помощта на солидни дози реформи.

Малко странно звучи и ниската оценка, която получава българската финансова система, още повече, че тя точно сега се подготвя за проверки и одити от Европейската централна банка във връзка с официалното искане на България да влезе в еврозоната. И тук има проблеми, разбира се, те са най-големи по отношение на лошите кредити. Но като цяло и експертите, и банкерите смятат, че банковата и финансова система в страната са стабилни и не крият неприятни изненади. СИФ обаче използва най-високите световни стандарти, поставяйки своите оценки и съставяйки своите класации. Така че някои негови изводи може да не галят ушите, но пък и похвалите изглеждат напълно заслужени.