Вчера, 15 октомври, левицата внесе трето за 2018г. искане за вот на недоверие към правителството. Първото бе предявено в началото на българското председателство на Съвета на ЕС през януари заради обвинения в корупция, но не мина. Вот за недоверие беляза и края на председателството през юни, с претенции към сектор „сигурност“ и също не успя. Вотове за недоверие, свързани с политиките за здравеопазване и сигурност, левицата вече е искала и при първото правителство на Бойко Борисов, съответно през октомври 2010 и юни 2011 година. При кабинета „Борисов 1“ те бяха отхвърлени, въпреки подкрепата от ДПС, но при кабинета „Борисов 3“ движението отказва да подкрепи искането на левицата, защото според анализите му в момента няма политическа сила, която да формира алтернатива на управлението на ГЕРБ.

Социалистите обаче не смятат така и по думите на лидера им Корнелия Нинова поредният вот ще има три цели – да покаже, че „здравеопазването е катастрофално, че правителството не иска да се справи с проблемите в сектора и че има алтернатива на всичко това в лицето на БСП“. И тъй като нямат подкрепа в парламента, сега за разлика от преди, социалистите я потърсиха извън него, на срещи с лекарски и пациентски организации, с Националното сдружение на общинските болници. Ръководството на Българския лекарски съюз изказа задоволство от разговорите с БСП, окачестви ги като конструктивни и полезни, но отклони коментари за вота с аргумента, че не се меси в политиката.

Самата Корнелия Нинова призна, че няма как кабинетът да бъде свален със 79-те гласа на БСП. Макар в парламентарната група на левицата да хранят надежди за подкрепа от ДПС, което има 25 депутати, за да е успешен вотът на недоверие, са нужни 121 депутатски гласа от общо 240 в парламента.

Въпреки нулевите изгледи вотът за недоверие да мине, все пак може да се очаква той да донесе значима обществена полза. Парламентарните дебати, които искането на социалистите предполага, съвпадат с момент, в който управляващите се стремят чрез промени в Закона за бюджета на здравната каса да прокарат и изменения в законите за здравето, за здравното осигуряване, за лечебните заведения и за лекарствените продукти в хуманната медицина. Въпросните промени целят в държавата и в здравните институции да се концентрира повече власт и контрол над здравната система, за да се ограничат източването на средства и неефективните разходи в системата. Тези недъзи са видими за цялото общество отдавна, но според опозицията управляващите се опитват да ги преодолеят прибързано, без достатъчно публично обсъждане и оценка на тяхното въздействие.

Дебатите по вота на недоверие трябва да се състоят не по-рано от три и не по-късно от седем дни след неговото внасяне. Източници от самата управляваща партия ГЕРБ твърдят, че те са важни, тъй като здравеопазването е приоритет.