Знаете ли, че един от първите бойни полети в света е на българи? Тяхната история е част от пантеона на българската бойна слава и впечатлява цяла Европа, тъй като до 1912 година единствено Италия, година по-рано, използва самолети по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.
През октомври 1912 г., 9 години след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, след което над 70 000 души остават без дом, а 30 000 се преселват в България, бягайки от османския произвол в Македония и Тракия, започва Балканската война. Тя се води за освобождението на българите и другите християни, останали под османска власт на Балканския полуостров. На 16 октомври 1912 година, няколко дни след обявяването на войната, двама български офицери извършват първия боен разузнавателен полет над Одрин. Целта на Радул Милков и Продан Таракчиев е да съберат информация за противника. Полетът им със самолет „Албатрос“ продължава 50 минути и предизвиква истински ужас в редиците на османската армия. При следващите бойни полети над Одринската крепост са хвърлени и саморъчно направени бомби. След началото на Балканската война България намира място сред европейските и дори световните лидери в авиацията. Тогава тя разполага с 12 самолета от немски, английски, френски и руски фирми, а САЩ с едва 3. Изборът Радул Милков и Продан Таракчиев да пилотират първия боен полет не е случаен, тъй като и двамата са обучени в школи в Германия, Франция и Русия.
Славното начало на българската бойна авиация, поставено на 16 октомври 1912 година, превръща тази дата в знакова и от 1963 година на нея се чества празникът на Военновъздушните сили на Република България.
В словото си при срещата с ветерани на военната авиация командирът на ВВС ген.-майор Цанко Стойков припомни ролята и важността на военновъздушните сили за защитата на националната сигурност на страната, но също и че тази тема често се експлоатира манипулативно в услуга на различни интереси.
Обективната картина за тях (Военновъздушните сили – б. а.) трябва да се гради на базата на разбирането какви са възможностите, които те имат и предоставят за защита на националната сигурност и какви са взаимовръзките среда на сигурност – национална сигурност –военновъздушни сили. В наши дни международната сигурност е изпълнена със сложни взаимоотношения, противоречия и конфликти. Светът претърпява драматични политически, демографски, екологични и технологични промени. Форсирането на процеса на глобализация доведе до нарастващо социално неравенство, недоволство и загуба на доверие в управляващите политически субекти. Дългогодишни приятелски и съюзни отношения отстъпиха място на открито противопоставяне. Популярното твърдение, че членството на България в ЕС и НАТО и обстоятелството, че засега нито една от съседните държави не ни разглеждат открито като потенциален противник и това изключва възникването на заплахи за суверенитета и териториалната ни цялост, е, меко казано, наивно. Промените в средата изискват актуализиране на разбирането и стратегическата оценка на съвременните заплахи. Развитието на ВВС трябва да се съсредоточи в това да бъде формиран потенциал от отбранителни способности, адекватен на съвременните рискове и заплахи. За да бъде завършена картината, освен за чисто бойния потенциал, е необходимо да се мисли за развитието на индустриален потенциал.
Според генерал Стойков, опитите да бъде наложено мнението, че издръжката на военната авиация е твърде скъпа за България и разходите могат да бъдат спестени с наемането на охрана на въздушното ни пространство от друга държава, са израз на посредственост. А България като част от НАТО има поет ангажимент, който продължава да изпълнява въпреки всичко – да изгражда, поддържа и развива своите способности в сътрудничество с останалите страни-членки, с цел противопоставяне на евентуално въоръжено нападение от трети страни.
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..