В Археологическия музей в София е подредена изложбата „Гърция – България: Културни мостове за напредък и развитие“. Става дума за 11 постера, които представят трансграничното сътрудничество между двете държави в областта на археологията. Могат да се видят резултатите от съвместни проекти като: „Черно море – единство и разнообразие през римската античност“, „Непреходен отпечатък в историята – съкровища от гръцките музеи“, „Римски паметници в долината на Струма“, „Паметници под закрилата на ЮНЕСКО в България“ и др. Те са разгърнати в 5 раздела – Праистория, Античност, Средновековие – Византия, Съвремие и Разкопки около изграждането на метрото в Солун.
Като съседни държави с Гърция делим обща история и сме един от добрите съвременни примери за хармонични партньорски отношения на региона на Балканите, които имат положителен отзвук и върху откриването и популяризирането на общото културно-историческо наследство на страните ни, каза при откриването доцент д-р Христо Попов, заместник директор на Археологическия музей.
С България споделяме общи граници, – изтъкна от своя страна посланикът на Гърция Н.Пр. Григориос Василоконстандакис. – Подкрепяме стабилността в нашия регион и културата е сигурен мост между Гърция и България. Народите ни споделят общи европейски принципи, ценности и приоритети, които ни сближават още повече и ни карат да бъдем неразделна част от европейското семейство.
Амелия Гешева, заместник министър на културата, отдаде голямо значение на факта, че изложбата се случва в Европейската година на културното наследство, месеци след българското европредседателство.
Изключително важно е чрез такива събития да покажем и да популяризираме съвместната си работа. Аз съм от тези, които вярват, че културното наследство е мост за връзка с бъдещите поколения и пожелавам много следващи такива изложби, свързани с нови експедиции и нови проекти. Българското министерство на Културата подкрепя всички такива инициативи, надявам се на добро партньорство между двете министерства и между културните институции, които заедно можем да подкрепим.
Сред хората, допринесли за реализацията на настоящата експозиция е и д-р Поликсени Адам-Велени, генерален директор на дирекцияПаметници от античността и културно наследство в гръцкото Министерство на културата:
Осъществили сме много сътрудничества и това показва изложбата. Като пример свързан с праисторията можем да се спрем на общия проект Тополица – Промахон, където е открито неолитно селище от 6000 г. пр. н. е. То се пада точно на границата и разкопките се правят от двете страни на браздата, съответно от български и гръцки учени, но те се явяват заедно на конференции, издават общи трудове.В Солун бях 12 години директор на Археологическия музей и тъй като ми направи впечатление как Българите запазихте останките от древна Сердика в рамките на проекта за метрото на София, когато дойде време да строим метрото в Солун, което трябваше да мине точно през центъра на града, сметнах за добра идея да поканим докторът на историческите науки Марио Иванов, който ръководеше разкопките в София, за да обменим опит. За нас това беше много ценно.
Изложбата може да се види в Археологическия музей в София до 28 октомври 2018 г. Тя се реализира под егидата на Главна дирекция за паметници от античността и културно наследство към Министерството на културата и спорта на Република Гърция, на посолството на Гърция в София и на Националния Археологически институт с музей към БАН.
Снимки: Агапи Йорданова и naim.bg
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..