Проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини, откъснати от българската държава след Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор, са наслагвани с години, а воля и опити за решаването на част от тях от страна на управляващите в Сърбия има едва отскоро. Може би една от причините за това е желанието на западната ни съседка да се присъедини към ЕС през 2025 година. Срокът, макар и ориентировъчен, бе записан в Стратегията за Западните Балкани, приета по време на българското председателство на Съвета на ЕС.
Знак за промяна е и тройното увеличение на финансирането на българските медии в Сърбия, договорено на среща между българския президент Румен Радев и сръбския му колега Александър Вучич през юни тази година, с това обаче проблемите на общността не се изчерпват
Българската общност в населените места на Западни покрайнини е изключително активна в поддържане на българските традиции и контактите си с България. В тази насока работи и Българо-сръбският център в град Враня, чието официално откриване бе днес. Събитието бе още един повод да бъдат поставени на масата за дискусия положението и подкрепата на българското малцинство от страна на град Враня. Проведена бе и среща на българския посланик в Сърбия Радко Влайков, генералния консул в Ниш Едвин Сугарев, председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и председателя на БСЦ Дарко Аначков с управата на град Враня.
Създаването на Българо-сръбския център в края на 2017 година бе голямо предизвикателство, тъй като е много трудно да се намерят истински хора, които искат да работят, не толкова за пари, колкото за дадена кауза – споделя председателят Дарко Аначков и допълва:
Нашите цели са да предоставим цялостна информация на български език на българите във Враня, да защитаваме техните права и интереси и да им дадем чувство за сигурност, за да могат те свободно да декларират националната си принадлежност. В сътрудничество с българските и сръбските държавни институции искаме да работим за изучаване на български език в училищата, което е от решаващо значение за опазване на националното самосъзнание. Също така в сътрудничество с българските държавни културни институции да предложим на българите във Враня различни културни събития – концерти, театър, екскурзии в България, тъй като те почти нямат възможност за такива. Искаме и да кандидатстваме по проекти за работа с българите в чужбина и по линия на трансграничното сътрудничество.
С помощта на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и в партньорство с община Кюстендил екипът на Българо-сръбския център реализира проекта „Толкова близо – толкова далече“, който включва заснемането на филм, популяризиращ културното наследство на Враня и Кюстендил като близки градове от двете страни на границата. Името му е „Пазители на културното наследство“, а снимките се очаква да приключат през ноември тази година.
Третата група от 7 души в 33-тата българска антарктическа експедиция, отпътува на 11 януари от летище София. В Рим към тях ще се присъедини Даниела Паскал – геолог от Румъния, а в Пунта Аренас в Чили ще се включат журналистите Мария Чернева и Анна..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е една от най-мащабните кукерски прояви в цялата страна. През двата почивни дни в града ще..
В събота, 11 януари, ще нахлува студен въздух. Ще е облачно. Валежи от дъжд ще има в източните райони и Горнотракийската низина. В Лудогорието и Добруджа дъждът ще е примесен със сняг. Ще духа умерен, в Дунавската равнина и временно силен вятър от..
По повод 124 години от пускането на първия трамвай в София на 14 януари 1901г ., Столичният електротранспорт и Общинското предприятие "Туризъм"..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над..