В края на август в Лас Вегас Николай Николов завоюва първата за България световна титла в бразилското жиу житцу на IBJJF (International Brazilian Jiu Jutsu Federation).

Много съм доволен от състезанието. Наистина голям личен успех за мен, за цяла България и хората, които се интересуват от бойни спортове. Конкуренцията беше много силна. В моята категория – до 94 кг, имаше 25 състезатели от цял свят. В тази категория двубоите са динамични и много интересни. Състезателите са много силни и запазват бързината си, докато в следващата категория – до 100 кг, нещата вече са малко по-забавени“, – сподели след завръщането си от САЩ Николай Николов, който се изгражда като състезател по бразилско жиу житцу (BJJ) в столичната школа „Зенит“ – български филиал на бразилска школа.

Ако преди години този спорт е бил екзотичен в България, днес той се радва на все повече фенове:

През последните десетина години има голям интерес към този спорт, заради популярността на ММА. BJJ е основата на ММА – казва Николай. – Когато боят премине на земя, всичко става жиу житцу. Затова много ММА състезатели предпочитат BJJ като важна част от подготовката си. Но ММА е по-брутален, с доста удари. В BJJ няма много удари, по-изчистен спорт eи може да се практикува от всички.

Богатата си спортна кариера Николай Николов започва с лека атлетика. Преминава през борба свободен стил, където става републикански шампион. После се насочва към сумо, в което през 2018 г. завоюва трета европейска титла. Достигайки този връх, решава да сложи достоен край на състезателната си кариера в сумо и да се отдаде изцяло на работата си като старши треньор на националния отбор. Паралелно със сумото, преди 5-6 години започва да тренира бразилско жиу житцу. Тазгодишната световна титла е предшествана от европейска през 2017 г.

Интересен факт от биографията на Николай Николов е, че е роден на 2 август 1980 г., денят, когато на Олимпиадата в Москва раздават медалите. Тогава баща му казва: „Това момче се роди, за да си вземе медала“. Може би това наистина е карма? И все пак не крия от шампиона учудването си, как успява да прогресира едновременно в два спорта.

Честно казано, това е доста трудно. Особено на такова високо ниво – признава Николай. – На състезание правиш това, което си отработвал с години. Понякога правя техники от сумото в жиу житцу и обратното. После се оказва, че е грешка. Това са два различни спорта с различни правила. Единственото общо между тях е единоборството – имаш противник, когото трябва да надвиеш. В сумото целта е да извадиш човека извън дохиото или да го събориш на земята. В жиу житцу същинската борба започва, когато нещата слязат на земята.

България трябва да обърне по-сериозно внимание на развитието на спорта като цяло, защото той прославя държавата и дава много на подрастващите, убеден е Николай Николов:

Спортът дава голяма самодисциплина, изгражда характер. Човек се учи да се бори докрай, да е концентриран, стабилен психически. Това в живота дава голям плюс, защото животът като цяло е борба.

Самият Николай живее с мисълта за победата:

Когато излизаш за поредната среща, не трябва да допускаш съмнение. Когато човек се съмнява, той винаги губи. Всеки се притеснява. Това е предстартова треска, която мобилизира. Но страх не трябва да има. Ако ти психически не си представяш, че си победил някого, значи няма да го победиш.

Сладък е вкусът на победата, а цената каква е? – питам.

Сладък е вкусът…, – замисля се Николай. – Всъщност, когато спечелиш, не можеш да усетиш вкуса на победата, защото най-често цялото тяло те боли. И на следващия ден си в мускулна треска, със синини, охлузвания, контузии. Все пак състезанието е една тренировка, но на високо ниво. Каквото правиш в залата, това правиш и на състезание, само че лаврите са по-големи. Цената е сваляне на килограми, поддържане в определена категория, контузии (аз от януари играя със скъсани връзки на рамото) и много себеотрицание в името на победата.