Когато човек пътува в група, той няма как да създаде връзка с природата около себе си. Той създава връзка с хората, които се движат с него. Затова се стремя да бъда сам. Не за да покажа, че съм смел, че съм някакъв герой – това са клишета, които виждат хората, сподели в интервю за „Радио България“ Филип Лхамсурен. Той е българин с монголски корени, който успява да прекоси сам със собствени сили великата Амазония – с кану, пеша и с колело, осигурявайки сам и прехраната по пътя си.  Филип предприема това тежко изпитание, натрупал богат опит от обучението си в редиците на Френския чуждестранен легион и соловите си пътешествия при температура -45 ºС в Южен Сибир, из безкрайните територии на Централна Азия, Андите и сред водите на Амазонка в Южна Америка.

Мисията си, наречена „Прегръдката на Амазония“, Филип Лхамсурен започва през април, като стартира от границата на Бразилия с Венецуела в горното течение на Рио Негро в посока най-южната точка от маршрута си – границата с Боливия. После по диагонал се насочва на североизток към най-северната точка в плана и крайната си цел, в близост от границата на Бразилия с Френска Гвиана. След по-малко от 5 месеца и 5000 км зад гърба си, на 25 август Филип Лхамсурен с успех завършва мисията си, достигайки водите на Атлантическия океан. Питам го, какво е усещането да приключиш отдавна и старателно планирана мисия?

Усещането е удовлетворение като от добре свършена работа. Най-важното е, че съм жив и здрав. Човек си поставя някакви цели, обаче, в крайна сметка, най-важно е това – да си жив и здрав. Не се чувствам, сякаш съм направил нещо невъзможно. Когато човек постигне нещо, винаги му се струва, че то не е било толкова невъзможно, уверява ме Филип.

Мисията си той разделя на 5 етапа. В първия, в Западна Амазония, се спуска с двуместно кану по най-големия приток на Амазонка – Рио Негро.  Преминава малко над 1000 км за 12 дни, като поставя своеобразен рекорд. Нямах за цел да поставям рекорд, но условията ме накараха да се движа доста стегнато и бързо, – обяснява пътешественикът. – Тази част от експедицията беше една от най-дивите.

Следващият етап беше най-трудният – прекосяване на джунглата пеш. Беше началото на май и водното ниво беше още много високо. Джунглата беше наводнена на километри. Налагаше ми се ту да плувам, ту да ходя. Тази вода ежедневно създаваше доста опасни моменти. Третият етап, който мина относително леко, беше прекосяване с кану на езерото Балбина в северна Амазония.

През четвъртия етап – най-дългия, преминах основно с колело през така наречената Трансамазонска магистрала 319 – кални просеки в джунглата. В този участък имах безброй затруднения заради хората, трафика, обезлесяването, тъй като не можех да си взаимодействам добре с живата природа: да си ловя риба, да си намирам чиста вода, тъй като цивилизацията замърсява природните източници. Последният етап беше прекосяване пеш и с надуваема лодка на Амазонка до Атлантическия океан. 50% от тази експедиция беше в дивото, това, което е Амазония в съзнанието на повечето хора. Другото беше в една по-първична цивилизация. Амазония вече е силно обезлесена. Строителството там кипи с пълна сила, разказва Филип.

Животът на пътешественика в Амазония се рамкира с изгревите и залезите. Живее „тук и сега“. Ти не знаеш, как ще завърши всеки един ден и това е много ценно. Живееш за момента и си благодарен за всеки час. Благодарен си, когато стигнеш до място, където можеш да построиш бивака си. Това е най-удивителното в горските експедиции със собствени сили – че от простите неща ти създаваш катедрали. Не ти трябва нещо сложно, за да бъдеш щастлив – трябват ти вода, храна и малко покой, за да починеш и събереш сили.

Изглежда просто, нали? Но колко от нас биха се задоволили с това, да се насладят на живота в неговата първична красота?

Всъщност, целият осъзнат живот на Филип Лхамсурен до сега минава в търсене на забравените пътища. „Забравените пътища – от Родопите до Памир“ – така се казва една от книгите, написани от пътешественика. Питам го, защо точно „забравените“? Обикновено хората търсят нови пътища.

Защото, – отговаря ми Филип, – мъдростта е съществувала и преди, не е само днес. Не само бъдещето е повече знаещо. Нещата се повтарят в нашия свят. Човек винаги има търсения. За да намериш, е достатъчно да се обърнеш зад себе си.

Снимки: Румен Койнов