След като в първия месец на Българското председателство на Съвета на ЕСпрез януари БСП поиска вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“ за несправяне с корупцията, сега в последния месец на председателството тя иска вот на недоверие към кабинета за несправяне с проблемите на сигурността. Януарското искане не мина, а вероятно така ще стане и сега.

И през януари, и сега, ДПС застана зад БСП, но гласовете на двете формации не стигат за успешен вот на недоверие. Партията на бизнесмена Марешки зае изчаквателна позиция, а управляващата коалиция на ГЕРБ с Обединени патриоти е монолитно против него. За разлика от управляващата коалиция, „БСП за България“ не е толкова единна и тези дни реши да изключи от редовете си своя земеделски партньор ЗС „Александър Стамболийски“. Земеделците искат не само самостоятелно явяване на предстоящите местни избори, а и компромиси с управляващите по някои въпроси.

Основните линии, по които ще тече парламентарният дебат, също са предизвестени. През уикенда социалистите дадоха да се разбере, че ще обвиняват правителството в абдикиране от задълженията да гарантира сигурността на гражданите и да пази границите на страната, в прехвърляне на отговорността за охрана на народа върху частни фирми, в „тайни“ договорки с европейските лидери, които ще навредят на страната. От ГЕРБ определиха всички тези на социалистите като спекулация, категорично отхвърлиха обвиненията за тайни преговори и отдадоха критиките на завист, породена от успехите на управляващите. От Обединени патриоти заявиха, че БСП няма сериозни аргументи за вот на недоверие в сектор „Сигурност“, че го внася колкото да отбележа края на Европредседателството, и че в обществото няма нагласа за смяна на управлението.

Логично възниква въпросът, ако е предварително е известно, че гласовете на опозицията не стигат за сваляне на правителството с вот на недоверие, а още преди него аргументите на спорещите страни се знаят, кому тогава е нужно това упражнение? В коментар за миналия вот посочихме, че в България той се ползва като похват за придаване на повече острота или актуалност на определени каузи на политическите сили и самите те признават това. Основна кауза на опозицията този път изглежда е да омаловажи оценките, че българското председателство на Съвета на ЕС е било успешно. Тази теза разбира се може да бъде оспорена, но е неоспоримо, че поредицата от чести и безпредметни искания за вот на недоверие започна да додява. В цялата най-нова история на страната досега няма успяло искане на вот на недоверие, а единственият вот на недоверие се роди в резултат от искане за вот на доверие към правителството на Съюза на демократичните сили. Сред българите набира сила желанието на парадоксалната практика, при която в резултат от вотове на недоверие се раждат вотове на доверие да бъде сложен край.