Българското председателство на Съвета на ЕС върви към своя край и наближава времето за равносметка на постигнатото през изминалите шест месеца. В няколко материала през седмицата ще ви представим различни гледни точки: на политолога Юсеф Дакак, на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев, както и анкета с мнения на български граждани.
Юсеф Дакак, политолог от Института за дясна политика, поставя на българското председателство на Съвета на ЕС оценка много добър 5 по шестобалната система. Според него външната политика на страната е в особено активна фаза, която трябва да се запази и след края на месец юни:
Българското председателство успя да опровергае критиците си, като се оказа едно от най-активните европредседателства през последните години. То постигна три големи успеха. Един от тях беше, че върна диалога между Турция и ЕС. Това беше от ключово значение за България от гледна точка на миграционния натиск по нашата обща граница. Вторият голям успех беше свързан с темата за Западните Балкани. България успя да изведе на високо ниво диалога за бъдещето на тези страни, който през последните години бе прекъснат и те нямаха никаква перспектива. Сега отново се заговори за даване на дата за начало на преговори с Македония, тоест имаме едно наистина ключово раздвижване. Третият голям успех беше свързан с намаляването на таксите за разговори между страните – членки на ЕС и държавите от Западните Балкани. Това беше анонсирано от еврокомисар Мария Габриел и е изключително важно за превръщането на Европа в една обща интегрирана система.
След Срещата на върха в София на 17 май стана ясно, че от това лято може да се очаква процес на намаляване на таксите за разговори и трафик на мобилни данни в роуминг с Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора, Сърбия и Косово. Това е особено важно постижение за българското европредседателство що се отнася до приобщаването на Западните Балкани. Успех за региона са и договорите за добросъседство и ново име на Македония, с които Скопие реши два свои дългогодишни спора с България и Гърция. Пълноправното членство в европейското семейство обаче все още е твърде далеч за западните съседи на България и те имат нужда от подкрепа също на председатели на Съвета на ЕС – Австрия, Румъния и Финландия. До момента Австрия е потвърдила, че интеграцията на страните от Западните Балкани ще остане приоритет поне до края на 2018 година. Юсеф Дакак смята това за правилно, защото:
Австрия е една от страните, които най-добре познават региона, бидейки част от Австро-унгарската империя в продължение на десетилетия, и има най-голям интерес от евроинтеграцията му. Естествено, това не бива да се случва на всяка цена, защото част от държавите не изпълняват критериите за членство. Пример за такива са както Босна и Херцеговина, така и Сърбия, която продължава в немалка степен да потъпква правата на българското малцинство на нейна територия. Има множество институционални проблеми, особено в Босна и Херцеговина, която не изглежда единна държава. Сърбия пък продължава да прави опити да я разедини, чрез т. нар. Република Сръбска. Освен проблема с Босна и Херцеговина, западната ни съседка, трябва да реши проблемите си с Косово.
Въпреки всичко, за да бъдем напълно обективни, не можем да останем равнодушни и към някои слабости, които прояви България начело на ЕС. Една от тях според Юсеф Дакак е недостатъчната съпротива от българска страна по отношение на т. нар пакет „Мобилност“, предложен от френския президент Еманюел Макрон, който касае заплащането и командироването на работници в рамките на ЕС. Политологът смята, че предложенията му задълбочават различията между регионите в ЕС. Въвеждат се едни мерки, с които президентът се опитва да спечели популярност във Франция. Макар този ход на Макрон да е разбираем в стремежа му към по-висок рейтинг, той ще нанесе огромни щети на европейската икономика, чиито мащаби все още са неизвестни. Освен това с част от предложените в директивите промени се нарушават два от основните принципи, на които се гради ЕС – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и конкурентоспособността.
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на българската държава Аспарух. Ахинора е инфлуенсърка и създава поне по два поста на ден.Тя е 24-годишно..
По повод 124 години от пускането на първия трамвай в София на 14 януари 1901г ., Столичният електротранспорт и Общинското предприятие "Туризъм"..
Ромите у нас отбелязват Васильовден /или Василица, Банго Васили (буквално Куцият Васил)/, известен още като ромската Нова година, съобщава фондация..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..