В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите на деца с увреждания.

От палатковия лагер на протестиращи майки пред парламента изразиха изненада, защото не са искали оставка на министъра, а приемане на готовия вече проект за Закон за личната помощ. В социалните мрежи протестиращи и техни привърженици определиха оставката като знак, че проектозаконът няма да бъде разгледан от парламента и затова започват да организират „грандиозен протест за оставка на правителството“.

Освен че беше неочаквана, оставката повдигна редица въпроси. Това е втори социален министър, който си отива от трите досегашни правителства на Бойко Борисов. Първият – Ивайло Калфин, напусна кабинета Борисов-2, за да се кандидатира за президент, а сегашният се позова на невъзможност да реши проблем, който макар и много важен не е основен в социалната сфера. Ако е вярно, че в хода на разговорите с протестиращите майки на деца с увреждания Петков е изразил разбиране и дори благосклонност за решаване на техния проблем, не е ли оставката му признак за дълбоки различия със социалната политика на правителството?

Бисер Петков е доказан експерт и ръководител в социалната сфера. До влизането си в кабинета „Борисов 3“ има дългогодишен стаж в социални и финансови институции, ползва се с авторитет на експерт по социално- осигурителните въпроси. През 2016 година той беше избран за втори мандат като управител на НОИ. Бил е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. Хора с такъв опит постъпват рационално, а не вземат емоционални решения и не се отказват лесно от преследваните цели.

Денят на оставката на социалния министър съвпадна с новината, че минималната учителска заплата в България от 1 януари става 920 лева, при средна минимална за страната от 510. Промяната ще настъпи по силата на нов колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието с учителските синдикати. Дали пък оставката на социалния министър не е израз на разочарование от частичната щедрост към едни професионални категории на фона на оскъдно подпомагане на някои социално уязвими групи? И ако такава чувствителност в обществото наистина има, защо пък тя да не бъде споделяна и от даден министър?

От БСП допуснаха, че министър Бисер Петков е изкупителна жертва за безпомощността на кабинета да реши един проблем, който е решен в по-голямата част от Европа. Според социалистите, подпомагането на майките на деца с увреждания е проблем, който зависи основно от финансовото, а не от социалното министерство, а решенията по него предполагат намеса не само на социалния министър, но и на министрите на здравеопазването и на финансите, с лична намеса и на премиера.

Премиерът се намеси, като прие оставката на министъра, но за такава трябва и санкция на парламента. Междувременно пред БНР вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че оттеглянето на Петков е несвоевременно и оставката му не е била съгласувана с него. Председателите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“ настояха с писмо до Борисов да преразгледа решението си за приемане на оставката. Наскоро българската общественост беше свидетел на противоречиви ситуации около оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която и до днес е титуляр на поста.

Трудно бе да прогнозираме какво би се случило сега. Край на съмненията постави самият премиер от Измир, като заяви: „Оставям го да работи!“