Петър Георгиев-Рей е български художник, писател и актьор, който работи в Канада. В България дойде, за да представи творчеството си като художник, включително и с благотворителна изложба в подкрепа на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий”, чието откриване е днес в София.
Знаете ли, призванието ме промени. Новите условия на живот ме принудиха да потърся други изразни средства, да потърся друг талант в себе си. Така започна разговорът ни с Рей, който е завършил актьорско майсторство в България. В Канада обаче преценява, че не знае достатъчно английски, за да получи добри роли. И се насочва към писането на поезия и проза, а след това към рисуването. Тази реализация дойде някак от само себе си. Не я промених, тя ме промени.
Трудно ли му е било да намери приятели отвъд Океана? Навремето българите емигрирали за Канада на големи групи, живеели заедно, подкрепяли се взаимно, разказва Петър Георгиев-Рей. По-трудно било с местните хора:
Първо трябва човек да се докаже в някаква сфера, за да може да намери приятели. Просто така да отиде на улицата и да каже: „аз съм емигрант без приятели, моля”, никой няма да му обърне внимание. Всичко става чрез вашата реализация.
От книгите си Рей най-високо цени романа “Мислителят или Насаме с един живял”. Той започва да пише още в България. И тук външните условия го подтикват да намери още един талант в себе си. В класа по актьорско майсторство имал притеснения да говори пред много хора. А ръководителката на курса, обикновен номенклатурен чиновник според него, с нищо не му помагала. На сцената постепенно започвал да се проявява, но същевременно се насочил към писането.
Кариерата му на художник също не се развива по рецепти. В своите интервюта Рей казва, че романът му, който има сюрреалистичен характер, е извикал образи във визуалното му въображение. Определено книгата ме провокира… Не съм ходил на никакви курсове. Фактът, че аз не бях обременен с рамките на едно академично образование в живописта, ми даде възможност да разчупя всички закони и да не се съобразявам с тях. Защото аз дори не ги знаех. Просто изразявах себе си съвсем откровено, спонтанно, без да се притеснявам.
Защо е решил да направи благотворителна изложба в подкрепа на Националната библиотека?
Ние имаме прекрасна библиотека, изключително красива, казваРей. Колекцията й е богата. И нашето общество, всички ние, трябва да започнем да се грижим за тази библиотека. Не можем да очакваме само едно правителство или ръководството на тази библиотека да свърши всичко. Това не е възможно, разбирате, просто ние сме бедна държава, която не може да осигури изцяло нашите нужди за книжовност или култура. Самите ние, българите, трябва да направим нещо, за да помогнем на нашата книжовност. Всеки един от нас може да направи нещо.
Преди години той доказал, че „морето е до колене” – казва го по повод успеха си да влезе в престижния и почти недостъпен някога Висш институт за театрално изкуство в София (сега НАТФИЗ). Това беше събитие за града. Може би от 20-25 години не беше влизал мъж от Перник в театралната академия. Преди това всички искаха да ме разколебаят. Моят класен беше казал на майка ми: „Това е невъзможно да стане, той няма да успее– морето не е до колене”. Но младият човек успял, готвейки се за изпитите, докато служил в казармата. Още ли е така оптимистично настроен? Тръгни, заблуда е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигал – отговаря Петър Георгиев с една любима своя мисъл.
На английски „Рей” означава „лъч”, „сияние” – защо е решил да избере този псевдоним? Когато в Канада започнал да рисува, първият дилър, с когото се срещнал, го посъветвал да промени нещо в името си. Защото изкуството на източна Европа е подценено. Добре е да имаш нещо по-странно в името, което да не дава възможност да бъдеш отхвърлен, преди изобщо хората да знаят твоя талант и затова добавих тази дума. Пък е и красиво и ми се искаше в момента, когато отивах в нова държава, дори и чрез името да сложа едно ново начало, казва Петър Георгиев-Рей.
Снимки: nationallibrary.bg и Иван Добромиров
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..