Когато стане дума за анасон в съзнанието на българина най-често възниква представата за сироп за кашлица или мастика. И точно поради асоциацията с лечебното средство мнозина пренебрегват алкохолното питие, което, ако се приема в разумни количества, оказва благоприятно въздействие върху организма.

Именно тези качества на анасона били използвани още в дълбока древност и създали предпоставките за учредяването на Ордена на Кралските анизетиери през 1263 г. Той възниква като Задруга на аптекарите по времето на френския крал Сен Луи IX, когато хората, упражняващи една и съща професия, членували във влиятелни братства. Те били лекари и фармацевти, които използвали лечебните качества на анасона в услуга на един идеал: да помагат на хората.Постепенно тяхната организация се превърнала в орден, който днес организира различни мероприятия с благотворителна цел – разказва Клод Пиерагостини, Велик майстор, президент на Международния орден на анизетиерите МОА и продължава:

Средствата, които събираме, най-често са за деца с увреждания. Миналата година направихме изключение и дарихме сумата за пострадалите от земетресението в Муча, Италия. В крайна сметка, нашият орден не означава, че сме само ценители на анасоновите напитки, дори си избрахме слоган, който да ни различава от пиячите на мастика. Но това не означава, че не обичаме анасоновата напитка. – усмихва се Клод Пиерагостини.

Анасоновите напитки са най-предпочитаното лятно питие по средиземноморието. Ще ги срещнете като „Арак“, „Узо”, „Ципуро”, „Самбука”, „Пастис”, „Перно”, „Рикар”, „Анисадо” или „Мастика“, но най-важното е да са направени с истински анасон и висококачествен алкохол, а не от синтетични есенции и спирт. Алкохолното съдържание варира от 42 до 50 процента, затова винаги се разреждат със студена вода и после се добавя лед. Напитката не се държи в хладилника като ракията. Груба грешка! На студено анетоловото масло замръзва и става на кристали, които не се разтварят.Затова вкусът на напитката се променя и се усеща като спирт, примесен със сироп за кашлица.

В съвременния си вид Орденът на анизетиерите е основан през 1955 г. от Пол Рикар и известни представители на висшите кръгове на обществото, сред които писатели, издателии личности с благородническо потекло. В целия свят – от Франция, където е седалището на МОА, през Германия, Белгия, Швейцария, Австрия, Италия, САЩ до Остров Реюнион и Френска Полинезия рицарите анизетиери имат около 90 Командерии.

A каква е връзката с България – българската мастика или нежното женско влияние? Българската Командерия със седалище Варна възниква по инициатива на Командерията в град Кастр, която е в приятелски отношения с Асоциацията на българите в Отания и Асоциацията на българите по света. Но не е тайна, че голяма роля изиграва и Силви Казаулу, член на Ордена, която се омъжва за Георги Рашев, преподавател в Нов български утниверситет. Една любовна история, която прераства в нещо голямо – усмихва се Клод Пиерагостини. Така анизетиерите откриват България. – Много от нас виждат страната ви за първи път. Харесва ни гостоприемството.

Ние организираме международната част на конгреса, който се провежда тази година в България. Той е придружен с едноседмична екскурзия из страната – допълва Георги Рашев, Велик Майстор на Командерията във Варна. – След официалната част в София и интронизацията на нови членове във Варна, програмата включва разходка до Балчик и забележителностите по Северното Черноморие, Пловдив и околностите и накрая Розовата долина. От гостите имаме едно ядро, което посещава България за осми или девети път. Те са големи любители на културата ни, даже сега при посрещането носеха националните ни костюми. Знаят перфектно националния ни химн, който пеят при различни поводи. Всяка година има различни теми, сега темата е розобер. Те си носят престилки и удобни обувки, за да участват в събирането на трендафила. Нашата цел е да подпомагаме всички действия и събития, които са свързани с анасоновия цвят. Помагаме също така на хора с проблеми и по-специално на един център за млади хора с умствени увреждания, който се намира във Варна, а също и на една болница за деца с хронични заболявания.