Да се изправят срещу предразсъдъците, да вървят с гордо вдигната глава и да не се отричат от своя етнос. Вече четири години младият учител Росен Богомилов работи с ромските деца, пробуждайки талантите им и вярата в собствените им възможности и сили. И постига чудеса – най-вече с личен пример.

Детската мечта на едно ромско дете да бъде учител го кара да заляга над уроците и ден след ден да върви напред – от училището в родния град Койнаре, през университета във Велико Търново, до столичното 106 ОУ в район “Подуене”.

Росен расте сред българи и роми и винаги усеща подкрепата на своите родители и предподаватели. Докато не взема дипломата си по история и география и не започва да обикаля софийските училища, където се удря в стена от предразсъдъци, негативизъм и дискриминация и 20 пъти чува, че децата и най-вече техните родители няма да го приемат. Само директорът на училище в краен квартал с много ромчета му дава шанс, а той, щом вижда детските очи, осъзнава, че може да им бъде вдъхновение с добър пример и познания.

Основната ми цел винаги е била да изградя общност от класа, защото само тогава има истински процес на учене – казва 27 годишният учител Росен Богомилов. – Това обаче не става с магическа пръчка, а с много фокус върху уменията на XXI век, даващи възможност на децата да се научат да работят в екип, да приемат обратната връзка, да комуникират нормално, да изказват нещата, които ги притесняват. Затова и в часовете на класа, в тиймбилдингите и в груповите задачи учениците никога не са били разделяни на принципа ромче с ромче или ромче с българче, а така, че заедно да подпомагат съвместния процес.

Ромските деца са много емоционални и чувствителни и това понякога им пречи, затова учителят се стреми да изгради у тях емоционална интелигентност. А какви са техните притеснения и страхове?

Усещането дали ще бъдат приети от останалите, дали ще могат да се реализират, както и ниската им самооценка, която, за щастие, вече не съществува след три години работа с децата – това са първите неща, с които се сблъсква един класен ръководител – обяснява учителят. – В началото не вярваха, че ще се справят с всичките задачи, но аз винаги съм стоял до тях, те винаги са се чувствали свободни да споделят и винаги, когато са идвали за съвет, са го получавали. През миналата година класът участва в ученическа конференция и изнесе публична лекция на тема “Бедността и гладът в света”, а това е само един пример за мотивационните стратегии, които буквално ги спускат на дълбокото. Защото, когато видят, че те могат и че те са го направили, те започват да вярват в себе си.

За съжаление, недоверието и омразата към различния, избиващо в агресия – примери за което не липсват в обществото ни, се пренасят и сред децата, казва учителят. Неведнъж стените на училищната сграда осъмват с пречупени кръстове и расистки надписи, а първият опит на Росен да изведе децата извън гетото завършва с обидни реплики, като “Я, мангалчета” и “Цигани не щем в градския транспорт”. При една от вандалските прояви децата боядисват училищна стена и върху драсканиците рисуват картата на България. Тя все още не е осквернена, затова пък писания на хора, показващи слабостта си чрез омраза, не липсват.

Въпреки враждебната понякога външна среда и обаждащото се от време на време чувство на несигурност, седмокласниците на Росен Богомилов се справят много по-добре с уроците, по-целеустремени са и вярват повече в себе си. Някои от тях се готвят за кандидатстване в езикови гимназии, а мечтите им за бъдеща професия се разпростират през футболист, учител, лекар. И макар че това е последната им година с техния класен, той винаги ще ги подкрепя и ще ги чака за съвет. Може би защото това е първият ми випуск, а той е като първата любов, споделя учителят.

Снимки: личен архив