Тези дни излязоха конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка. В новите страни-членки, които имат желанието да влязат в еврозоната, тези доклади се смятат за много важни. В България, която според властите е твърдо решена да спази записаното в договора й за присъединяване към ЕС задължение да приеме еврото, официалните институции изглеждат решени да направят всичко каквото трябва страната да бъде приета в Еврозоната. В този контекст на двата доклада беше отделено значително внимание, както от страна на управляващите, така и от различни експерти, наблюдатели, анализатори и медии. Съдържащите се в докладите анализи и оценки за проблемите пред България по европейския й път бяха изтълкувани нееднозначно, като оценките варираха от „нищо особено” до „шамар за българските евроамбиции”. Истината, както винаги, трябва да се търси някъде по средата на тези две крайности. Защото въпреки заключението, че България все още не е готова за еврото, в докладите се посочват и твърде окуражителни и похвални постижения, за които други кандидат-членки на еврозоната могат само да мечтаят.

Основното заключение в докладите, че страната не е готова да премине към еврото, е колкото стряскащо и привличащо вниманието, толкова и логично и споделяно от самите български власти. Защото те много добре знаят, че едно от основните изисквания за влизането в еврозоната е първо адаптиране на валутно-обменните механизми и разпоредби в т. нар. „чакалня” на еврозоната ERMII. Без престой от няколко години в това своеобразно „чистилище”, нито една страна няма шансове за еврото и това е ясно на всички, имащи някакво отношение към еврото – управляващи, опозиция, експерти и банкери в страната. Неслучайно София открито заяви, че до края на българското председателство на ЕС на 30 юни възнамерява да предложи кандидатурата на България за ERMII, а не директно за еврозоната. Т. е. тук има пълно съвпадение на позициите и няма никакви сензации. Там, където възгледите на двете страни се разминават, е въпросът за влизането в банковия съюз. От Брюксел и Франкфурт настояват за влизане първо в банковия съюз, София държи първо да бъде приета във валутния механизъм и на другия ден след това да се включи в съюза, както обясни самият премиер Бойко Борисов. Засега мненията не съвпадат, което означава, че по едно от основните изисквания за еврозоната има разминаване. А това няма как да не забави придвижването на страната по посока на заветния еврохоризонт докато позициите се синхронизират.

Иначе, ако гледаме цифрите, България отдавна е изпълнила всички критерии и за ERMII, и за самата еврозона – и за публичния дълг, и за бюджетния дефицит, и за стабилността на валутния курс, и за ценовата стабилност, и за дългосрочните лихвени проценти, и т. н. С изключение на неписаните, но изключително важни от политическа гледна точка изисквания по отношение на равнището на живот и корупцията. Като се знае, че в крайна сметка допускането на България до еврото е преди всичко политическо решение, става ясно колко важни са тези критерии и колко неясна става съдбата на страната по пътя към еврото с критерии, които нямат само цифрово изражение и които всеки може да тълкува както си иска. Властите в София вече имат горчивия опит от шенгенското пространство, до което България не е допускана с политически аргументи вече близо пет години, след като изпълни всички измерими и обективни критерии. Нещо подобно се наблюдава и в момента по отношение на еврото.

Трябва да се признае, че Европа има немалко основания да очаква повече от България по отношение на материалното благосъстояние на населението и функционирането на правоохранителните органи и правосъдието. Но това не са неща, които с един закон и ясни правила могат да се променят от днес за утре. Защото става дума за сложни и противоречиви системи, които бавно се реформират и постепенно усъвършенстват и подобряват постиженията си. Върховенството на закона и материалното благосъстояние не са неща, които Европа е приела и постигнала за 10 или 20 години. На България също й трябва време, важното е да върви по правилния път в компанията на добронамерени партньори и съюзници. А тя точно това прави и в Брюксел много добре го знаят, тъй като наблюдават под лупа и контролират развитията в областта на правораздаването, спазването на законите, борбата с корупцията и основните макроикономически показатели. Засега обаче еврохоризонтът за България изглежда се отдалечава в неизвестна посока и незнайно за колко време.