В навечерието на най-българския празник – 24 май, Министерството на културата в лицето на министър Боил Банов отличи с държавната награда „Златен век“ бележити личности от областта на културата и изкуствата. Церемонията по традиция се състоя в Балната зала в Националната галерия „Двореца“, сред картини – шедьоври от българското възрожденско и съвременно изкуство.Петима творци от различни области на духовния живот бяха удостоени с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие за техния принос в развитието на българската култура и изкуство. Приз получиха режисьорът Асен Шопов от Драматичния театър в Димитровград, известният хоров диригент и ръководител на мъжки хор „Гусла“ акад. Валентин Бобевски, поетът и публицист Петър Андасаров, проф. Светлозар Донев – режисьор и дългогодишен директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“ и примабалерината доц. Калина Богоева.

Отново ще покажем, че сме тук, че ни има, че културата в България е движеща сила, развива се и продължава да ражда велики умове и велики таланти. Но понеже кръговратът на живота е абсурден, ще ви помоля да запазим минута мълчание в памет на голямата оперна певица. Христина Ангелакова, която ни напусна преди ден на 73 годишна възраст – призова в началото на церемонията министър Боил Банов.

По традиция и тази година той връчи и още едно отличие – почетен знак „Златен век” – златен печат на цар Симеон Велики, на десетки творци и деятели от всички области на културата и сродните й научни и организационни дейности. Награди получиха актрисата Слава Рачева, ръководителят на Хора на софийските момчета проф. Адриана Благоева, народните певици Златка Ставрева, Олга Борисова и Калинка Вълчева.Сред отличените бяха и три институции – читалище „Заря” в Хасково и регионалните библиотеки в Русе и Бургас.

Сред наградените с почетен знак „Златен век” е младият виолончелист Атанас Кръстев, преподавател в Националната музикална академия. Има смисъл един музикант да остане и да работи за страната си – казва той и продължава:

За мен тази награда е стимул да продължа да работя още по-усилено и нашата култура да получи нужното признание и то най-вече от хората, от които зависи колко от бюджета на държавата ще се отделя за култура. Заради недостатъчното финансиране много от най-талантливите млади български музиканти избират да продължат своя творчески път извън границите ни. Ние, останалите тук, трябва много да работим, за да може да създадем условия и поле за реализация на тези чудесни български музиканти, на които всички се възхищаваме. Лична моя мисия е да продължа школата по виолончело, която моят баща Анатолий Кръстев създаде. В това намирам смисъл на живота си и това ме прави щастлив.

В края на миналата година международната организация ЮНЕСКО вписа в регистъра си за най-добри световни практики и българското читалище като институция, която опазва нематериалното културно наследство. По повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, с почетен знак „Златен век” бе отличен Аспарух Вангелов,който е сред доайените на читалищната дейност в София. Въпреки своите навършени 90 години, Вангелов продължава да работи към читалище „Райко Алексиев“ в квартал Красно село, да пише стихове и да рецитира творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов.

В основата на музиката стои поезията, а чрез нея ние отразяваме духа на епохата – казва Аспарух Вангелов. Едва в началото на XXI век вече се долавя някакво просветление сред народите, не само у българския народ. За да имаме морални устои, трябва да се опрем на ценностите, които имаме, а също така да не забравяме, че всеки от нас е отговорен за общото бъдеще на човечеството. Светът ври и кипи от конфликти и заплаха от тероризъм, само ако се върнем към нравствените ценности ние можем да се съхраним и да живеем в разбирателство помежду си.