15 години след Солунската среща на ЕС с държавите от Западните Балкани, вчера в София с проведе друга в същия формат. Още от миналата година събитието се очакваше от едни с големи надежди, а от други със скептицизъм заради участието на Косово, непризнато още от Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния. Противоречиви са коментарите и след срещата в София. Оптимистите приветстват факта, че с нея приобщаването на Западните Балкани отново става актуална тема в дневния ред на ЕС. Скептиците твърдят, че среща дори е разочароваща, защото преди 15 години в Солун се е говорело за европейска перспектива на Западните Балкани с изрично споменаване, че ще станат неразделна част от ЕС, а сега за европейска перспектива се е говорело без конкретни параметри или дати, макар някои от държавите в региона вече да са напреднали по пътя към ЕС и дори водят предприсъединителни преговори с него.

Всъщност успех е самото актуализиране на европейската перспектива на Западните Балкани след продължително замразяване на идеите за ново разширяване на ЕС. Софийската среща на върха на ЕС с държавите от региона даде освен това уверения, че темата ще продължи да присъства в европейския дневен ред. Австрийският премиер Себастиан Курц изрично заяви, че като следващ председател на Съвета на ЕС от 1 юли т.г. и неговата страна като България ще подкрепя Западните Балкани по пътя им към ЕС. Хърватската страна се ангажира да проведе нова среща на съюза с региона по време на председателството си през 2020г., а председателят на Европейския парламент Антонио Таяни декларира, че тази институция ще подкрепя балканския приоритет в политиката на ЕС.

Избягването да се фиксират срокове за европейската интеграция на балканските държави, участниците в срещата най-общо обясниха с необходимостта да се изпълнят конкретни изисквания. С пределна откровеност германският канцлер Ангела Меркел изтъкна, че днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива на Западните Балкани. Като каза, че посочената наскоро от Европейската комисия възможност Западните Балкани да се присъединят през 2025 г. не е реалистична, Меркел даде да се разбере, че изискванията към страните кандидатки за ЕС са нелеки и изпълнението им ще отнеме повече време. Критериите, които трябва да бъдат изпълнени за членство в ЕС, са свързани основно с върховенството на закона, състоянието на съдебната власт, корупцията и организираната престъпност, наличието на тежки проблеми и нерешени спорове между отделните страни в района. Вместо проблеми и спорове, ЕС очаква транспортна, енергийна, дигитална, образователна и икономическа свързаност между държавите от Западните Балкани, ефективни действия в сферата на сигурността, миграцията и борбата с организираната престъпност, провеждане на институционални реформи и гарантиране на върховенството на закона.

Според скептиците очакванията на Българското председателство на Съвета на ЕС от балканската среща в София не са се оправдали и тя не е дала съществен принос. Повечето коментари са обаче с обратен знак и изтъкват, че срещата е била успешна. Такъв е смисълът и на обобщителната оценка, изказана след срещата от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че не вижда друго бъдеще за Западните Балкани освен европейското, но от тях се очаква да свършат още много работа. Като пряка полза за България от срещата на високо равнище премиерът Бойко Борисов изтъкна подписването на няколко споразумения, включително и за газова връзка между България и Сърбия. По думите на премиера след срещата ЕС-Западни Балкани всички са си тръгнали с „по едно на ум“ и със съзнанието, че при днешните големи геополитически проблеми единственото спасение на ЕС е да бъде единен и силата му е в това.