Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

БНР Новини

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното творчество и бъдещите планове разказва Лилия Старева – фолклорист и съставител на това приказно българско словесно богатство.




СнимкаТова е една поредица на фондация „Детето и фолклора”, която правим от доста време и изпълняваме съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина. Смятам, че е много важно да потопиш децата в мъдростта на народа ни и да предадеш чрез тях тази мъдрост. Казвам да ги потопиш, защото те са много близки до  фолклора, до приказката, в която са участвали старите българи и могат да я разберат. Децата задават непрекъснато въпроси – кой, защо, как? Този свят е пред очите им. Фолклорът е много разбираем за тях, точно  защото носи детската любознателност и откритост към света, носи много ценности и важни послания за добро живеене, за израстване в този свят. Независимо, че тези мъдрости са давани много отдавна те са проверени от живота. И аз наистина съм щастлива, когато гледам с какво огромно желание децата се включват. Първо в един конкурс, който фондацията  провежда вече 15 години. Това е „Мъдростта на народа ни” – конкурс за илюстрация на български фолклорни  образци, митове, легенди, басни, приказки, пословици, поговорки и гатанки, празничната ни система и ритуали. Децата рисуват и в същото време израстват чрез тях. Не само научават, а започват да харесват, да уважават и да открояват смисъла на фолклора.

Българските деца в чужбина са не само художници на приказното и красивото, те са посланици на българското, преводачи. Разпространяват нашата фолклорна култура по света, вписват се в нея и чрез нея имат ново самочувствие.

Снимка
Много трогателни са срещите ни с българската диаспора. Те са по-големи ценители на нашето народно творчество и фолклор, на нашата  дълголетна духовност, отколкото сме ние тук. Така е, защото родното им липсва, защото са отделени
– споделя Лилия Старева. – Нашите гатанки са преведени на пет европейски езика, а пословици и поговорки досега сме превеждали на 12 езика. Децата търсят смисловия аналог. Това  е едно интеркултурно общуване. Да направиш сравнителен анализ на посланията, на езиковата култура, на езиковото богатство на различните народи не е лесно, но те го правят без да съзнават, че го правят. Така изучават паралелно две култури – на страната, в която растат и българската. Децата се идентифицират с нашенското, но отчитат доброто и в творчество на другите народи. Откриват, че сме близки, че си приличаме, че не сме толкова различни. Виждат, че ценности като морал и нравственост са разпръснати навсякъде по света и могат да се впишат в тях. При  малките нещата са по-прости и по детски чисти: рисуват, превеждат, участват в конкурс, виждат се в красиви книжки и са щастливи. Трябва само да им разкажеш приказката и да им кажеш: Участвайте! И те се справят наистина добре.

Снимки: prikazensviat.com




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четири поколения таланти... Или как училището в Котел съхранява българския дух

Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..

публикувано на 12.02.25 в 11:05

Перник е готов за най-шумния и колоритен зимен фестивал в Европа – "Сурва"

Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..

публикувано на 23.01.25 в 12:15

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30