В новата си изложба художникът Атанас Хранов открехва своето ателие – онова най-съкровено духовно обиталище, от което в утринта струи мистична светлина.
“Закуска в ателието” размива границите между въображаемо и реалност и понякога оставя мрачна диря като от разплискано кафе, което напуска чашата и поема по своя път. Не е случайно, че литераторът Светлозар Желев откри в столичната галерия “Ракурси” последната изложба на един от най-ярките ни съвременни живописци. Защото в картините си Атанас Хранов не просто запечатва мигове, а разказва истински истории.
Ателието е онова духовно пространство, което всеки художник носи в себе си, а не стените, таванът, подът в някаква сграда – казва Атанас Хранов. – Дори бих го нарекъл духовен лабиринт, който доизграждаме всеки ден с всичките ни тревоги, страхове, мечти, влюбвания, разлюбвания, желания. Страховете обаче не са основното нещо, оформящо ни като хора. Естествено, светът, който обитаваме в момента, не може да ни остави безучастни и тревогата дали ще го има и занапред надниква от всяко наше действие. Но също така не бива да забравяме красивото около нас – хората би трябвало да се обръщат повече към тази по-светла част, за да бъде и животът ни по-светъл.
Роденият пред 1961 г. в Пловдив творец завършва “Дърворезба” в Художествената академия, но още като студент смесва жанровете и така открива характерното само за него цветообразуване. Започнах да рисувам върху дървопластиката, като тя все повече се доближаваше до живописта и бягаше от скулптурата, докато накрая стигнах до съвършената плоскост на платното, пояснява той. Художникът с 40 изложби зад гърба си определя стила си като магически реализъм и казва, че когато застане зад статива, оставя подсъзнанието си да работи. Така на платното изпъкват преживявания, които често следват своя логика и ред – като в картината “Портрет на едно пътуване” в настоящата изложба.
Една нощ, плавайки с яхта в океана, бях на вахта сам на палубата и видях нещо фосфоресциращо във водата – спомня си художникът. – Изведнъж това светещо петно започна да се приближава и тогава изпитах това, което хората наричат аватистичен ужас от някаква загадъчна заплаха. В крайна сметка се оказаха два кита - те дойдоха на няколко сантиметра от яхтата, за да си играят и закачат, но докато го разбера, доста преживях. Впоследствие тази случка с удоволствие открих в една от картините си и много ми хареса, че съвсем буквално съм разказал историята. В нея ще видите лицето на едно уплашено дете, заобиколено от странни бели създания във водата, може би защото самият аз се бях почувствал като уплашено дете.
Сега, когато картините вече са в изложбената зала – те ще останат там до 4 май, запаленият по ветроходството художник отново поема към любимите стихии – вятъра и водата и продължава прекрасното си, интересно, дълго плаване, наречено живот.
Снимки: личен архив
В продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..