За девета година Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) връчи отличието Жена на годината. Номинирани за наградата на името на Света Злата Мъгленска бяха 15 българки от целия свят, които възпитават децата на нашите сънародници зад граница в дух на уважение и преклонение пред родовите ни корени и които представят България пред света в светлината на хилядолетната ни духовност и култура. В емоционален празник, акцентиращ на българския фолклор, се превърна церемонията по награждаването на Българката на 2017 година. Тя се проведе в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, вицепремиера с ресор политиката за българите в чужбина Валери Симеонов, председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев, представители на български неправителствени организации от страната и чужбина.

Отличена тази година е Десислава Стефанова, ръководител на Лондонския български хор във Великобритания. Млада дама, чиято отдаденост на българския фолклор успява да плени хора от различни националности и да ги въвлече в едно фолклорно приключение, което не оставя равнодушен нито един слушател по света. Ръководеният от нея състав се включва само веднъж в състезание и печели наградата за хор на годината в конкурс на BBC ("BBC Radio 3 Open Choir of the Year" for 2006-7). Любовта си към българската музикална традиция Деси предава и на най-малките – учениците в българското училище към посолството в Лондон. Най голяма тръпка за мен е работата с любителите-певци. Обичам смели и отдадени хора. От България ми липсва атмосферата на спонтанност и полухаус, споделя Деси. С голямо вълнение Българката на 2017 година Десислава Стефанова прие статуетката от вицепрезидента Илияна Йотова. Света Злата Мъгленска е пример за всички нас за това как се устояват християнска вяра, ценности и патриотизъм, отбеляза вицепрезидентът.

Днес да си българка никак не е лесно, особено ако живееш извън границите на страната – трябва да си много амбициозен, да се наложиш, да пробиеш много стени, но ние сме такива – упорити и силни жени. И тук пред вас стои една от тях, изтъкна Илияна Йотова, обръщайки се към Деси Стефанова: Ти предаваш една традиция през поколенията. Когато печелите първия конкурс пред ВВС, като ги питат „какво ви привлече да пеете българските песни?“, пеещите в твоя хор казват две думи: красота и хармония. Накара ги да се обличат в нашите носии, да проникнат в богатата българска душевност и най-важното – да знаят, че някъде в Европа и в света има един народ – не голям, но с много богата история, с още по-богата и красива душевност. Желая  ти на добър час и бих искала да помоля теб и всички други, които можаха да дойдат тази вечер. Помогнете ни с цялото влияние, което имате в страните, в които живеете, разбира се с огромната помощ и амбиции на българските институции, най-накрая да осъществим една отдавнашна мечта – да направим един Международен институт за български език. Както има институт „Сервантес“, Британски институт, както има Френски институт за език и култура, за да може традициите, обичаите, песните ни да се разпространяват още повече и да се изучава красивият български език.

Десислава Стефанова посвети връчената й награда на нашите майки, баби и прабаби и цитира една от хористките в ръководения от нея хор: „Когато пея, сякаш извършвам свещенодействие. Сякаш звукът ми може да излекува болните, даже да разцепи атома. А духът, който песните създават в хора ни, е удивителен – ние сме като едно генетично-разнородно семейство, обединено от невероятното чувство, че откриваме света заедно.“

Искам да ви поканя точно в този момент да си помислите кога за последен път сте изпитали това чувство – че откривате света в момента, или че можете да разцепите атома. И да ви уверя, че нашите майки, баби, прабаби са го изпитвали всеки път, когато са пели. И са пели, за да разцепят атома, и да излекуват, и да донесат пролетта, да донесат дъжда. Посвещавам тази чудесна награда, която Агенцията за българите в чужбина организира за жени като мен, на нашите майки, баби и прабаби, заради които ние сме тук днес. Искам да ви кажа, че имам голям късмет, да съм дарена с такъв голям глас. А хората без глас са най-нещастни. И ние в днешното общество може да се чувстваме безгласни, обаче всички можем да пеем, да говорим, даже и да викаме. Искам да ви поканя да не сте безгласни, да сме най-мощният глас, който може да чуе Европа, да сме най-горди с това, което носим в нашето минало и да гледаме смело в бъдещето, и да пеем.