В доклада си за Западните Балкани ЕК препоръча започване на преговори за присъединяване на Македония и Албания. Окончателното решение по въпроса се очаква по-късно тази година, но и сама по себе си препоръката е важна стъпка към осъществяване на амбицията за присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Съюзът вече води преговори за членство със Сърбия и Черна гора, а когато започне такива също с Македония и Албания в региона няма да са в процес на присъединяване само две от шестте държави от Западните Балкани – Косово и Босна и Херцеговина.

ЕК обяви препоръката си точно месец преди 17 май, когато в София ще се проведе среща на върха ЕС-Западни Балкани. Върховният представител на ЕС за външна политика Федерика Могерини настоя, че е много важно в тази среща да участват всички 28 държави от ЕС, както и всички 6 държави от Западните Балкани, а така намекна, че до нейното провеждане трябва да бъдат преодолени предизвикателства и от двете страни в диалога на най-високо равнище. За тези предизвикателства със сигурност ще се говори по време предстоящата в близките дни обиколка на Могерини в държавите от Западните Балкани. Но за преодоляването на част от предизвикателствата, които засягат Западните Балкани, в качеството на ротационен председател на Съвета на ЕС България прояви активност още преди обиколката на Могерини.

Премиерът Борисов обсъди обострилите се напоследък напрежения между Белград и Прищина първо преди десетина дни в Мостар с президента на Сърбия Александър Вучич, а после и в Прищина с президента на Косово Хашим Тачи. Онзи ден по време на работното си посещение в Прищина Борисов препоръча Косово и Сърбия да започнат преговори, тъй като ако не постигнат споразумение, няма да влязат в Европейския съюз. Без всякакви условности Борисов предупреди, че на срещата на върха в София през май Белград и Прищина трябва да декларират пред държавите от ЕС, че ще решат проблемите си. Тачи обеща, че Косово ще продължи да търси решение на проблемите си със Сърбия, а Вучич – че в оставащия месец до срещата в София може много неща да се случат и ще се прави всичко възможно за запазване на мира и стабилността на Балканите. Може да очакваме, че тези уверения ще бъдат конкретизирани от лидерите на двете страни при разговорите им с Могерини в близките дни.

Проблемна страна от гледна точка на интеграцията в ЕС е и Босна и Херцеговина, където политическите напрежения около приемането на нов изборен кодекс може да компрометират европейската перспектива на страната. По време на посещението си в Мостар, а после и по време на визитата в София на председателстващия на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, премиерът Борисов беше уверен, че евроатлантическата перспектива си остава без алтернатива за тази страна.

В месеца до срещата ЕС-Западни Балкани в София остава видим също дали няма да настъпи промяна и в отказа на Испания да участва в нея, ако Косово се третира като държава, която има еднаква европейска перспектива с останалите от Западните Балкани. С тази позиция на Испания са солидарни също Румъния и Кипър. Към момента признаци за промяна в нея няма, но може да се очаква някакъв компромис. Вероятно не случайно и точно в тази връзка председателят на ЕК Жан Клод Юнкер заяви пред Европарламента, че “ако не дадем на Западните Балкани нова надежда за членство в ЕС, рискуваме да възобновим войните от 90-те години“.

Месец преди 17 май под въпрос не е провеждането, а представителността на срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Призивът на еврокомисар Могерини за участие на всички страни от ЕС и Западните Балкани беше всъщност призив за пълно съгласие, а такова дори само в ЕС понякога е много трудно.