Древните лечители по нашите земи притъпявали болката от скалпела с мандрагора, уповавали се на божествата и вярвали в силата на билките. А наследниците им дори и днес стъпват върху атавистичното им на моменти знание.
Болестите, които са измъчвали хората през вековете, не се различават от съвременните – само подходът към тях е бил различен в зависимост от степента на развитие на общността. От какво са боледували хората по нашите земи и какви лекове и интервенции са получавали за утеха – всичко това разказва съвместната изложба на Института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН и Регионалния исторически музей – Шумен, озаглавена “Болести и лечение през вековете”, която може да се види в Националния антропологичен музей.
За медицински практики може да се говори още от времето на неолита – разказва д-р Мария Христова от БАН. – За тях свидетелстват травмите и как хората са подхождали при своите наранявания. Още в тази ранна епоха са правени опити да се лекува парадонтоза, както и други проблеми в устната кухина с помощта на медни пръстенчета, открити върху зъбите. Вече имаме две такива находки – най-ранната е от Дуранкулак, а другата е намерена през т. г. в новооткрит трети халколитен некропол във Варна. За съжаление заради погребалния обред кремация невинаги могат да се установят медицинските практики през античността, защото са разрушени костите. Затова пък от намерените в некрополите човешки останки може да се съди за използването на хирургични методи като трепанация и ампутация.
Но тъй като анестезията е открита едва през XIX, болните е трябвало да се въоръжат с огромна смелост, за да понесат операцията. Разчитало се е на издръжливостта на пациента и на спокойствието на хирурга, казва д-р Мария Христова и добавя, че промивките на раните първоначално са се правели с вино, а по-късно и с дестилати. Мандрагората пък е бил бледият заместител на съвременната упойка и за растението споменава Йоан Екзарх в своя “Шестоднев”.
Древните лечители са разчитали колкото на билките в природата, толкова и на т. нар. здравеносни божества. Затова в античността е процъфтявала най-вече храмовата медицина, която се е практикувала в асклепионите – светилища, посветени на древногръцкия бог на медицината Асклепий. Асклепионите обикновено са били разположени край минерални извори и по нашите земи са открити край Хисаря и Кюстендил. И въпреки че по костните останки днес може да се съди за едва 20 на сто от болестите през вековете, до нас са достигнали множество писмени източници, които разказват за пандемиите от чума, холера, едра шарка, както и за методите на лечение. Оказва се, че повечето болести – сред тях ракът и сифилисът, съпътстват развитието на човека от дълбока древност до наши дни.
Трябва да признаем, че медицината е напреднала именно благодарение на натрупаните знания през всички исторически периоди – подчертава д-р Мария Христова. – Образно казано, днес тя стъпва върху плещите на цели поколения лекари и дори използва същите термини при описанието на симптомите и здравословното състояние на човека. Интересно е как древните в почти всички запазени ръкописи обръщат особено внимание на начина на живот, на хигиената и дават адекватни препоръки в тези две насоки. Те напътстват хората да се движат много, да се хранят най-вече със зеленчуци и да поддържат чисто тялото и зъбите си – изобщо всичко, което днес можем да си представим като добри съвети, са били валидни още в античността.
Снимки: bas.bg
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската история. “ Искам да благодаря на академичната общност и особено на акад. Юлиан Ревалски..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев, зам.-министър на земеделието и храните. По думите му, гръцката частна лаборатория, в която фермери са..
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено..
Пистите в трите големи зимни курорта на България – Боровец, Банско и Пампорово, са добре заснежени преди официалния старт на сезона, предава БГНЕС...
Отборът на Втора английска гимназия в София "Томас Джеферсън" спечели Шестото европейско състезание по право за ученици, което се проведе в Румъния,..