Изненадващо за някои, тези дни министърът на финансите Владислав Горанов обяви на европейска среща в София за Многогодишната финансова рамка на ЕС, че България е готова да плаща по-висока вноска в бюджета на ЕС. Според министъра, повишаване на сегашния бюджет с около 10 процента е постижимо и приемливо за България.

Всъщност изявлението на Горанов не е изненада, а свидетелство за динамично развитие на позициите на София по въпроса. В началото на февруари финансовото министерство опроверга твърдения, че България се е съгласила след излизането на Великобритания от ЕС вноските на страните-членки в многогодишния бюджет на съюза да бъдат увеличени до 1.1 на сто от брутния национален доход. В края на февруари премиерът Борисов каза, че подобно увеличение би било изгодно за България, а първата десетдневка на март финансовият министър фактически добави само, че това разбиране е продиктувано от интерес да се запазят кохезионната и селскостопанската политика на ЕС. Явно позицията на София не е безусловна и може да очакваме в близките месеци България да действа, водена от този мотив, включително в качеството на ротационен председател на Съвета на ЕС.

София формира позицията си на втория месец, откакто упражнява ротационното председателство и в момент, когато държавите от общността са разединени по въпроса. Австрия например е против увеличаване на бюджетните вноски и настоява за орязване на някои програми, свързани най-вече с плащания за страни от Източна Европа. Балтийските държави пък са за повишаване на вноските след 2020 г. Очаква се Европейската комисия да направи официално предложение за многогодишната финансова рамка през май, а дотогава проблемът ще се разисква на различни нива и различни формати. Според кабинета „Борисов“ към момента всички опции за преодоляване на предизвикателствата след Брекзит са отворени и основна цел на българското председателство трябва да бъде преговорите за бюджета на ЕС да протичат гладко.

  В този смисъл министърът на външните работи Екатерина Захариева коментира, че според българското правителство ще е много важно, преди да се пристъпи към уточняване на размера на бюджета на ЕС, да бъдат определени приоритетите и политиките, които ще се финансират. Заради предстоящото напускане на ЕС от Великобритания и задаващите се през 2019 г. европейски избори, подготовката на многогодишната финансова рамка се очертава да бъде по-трудна от всякога. В усложнената от тези обстоятелства обстановка на дискусиите българското председателство ще се стреми да осигурява баланс между новите политики по въпросите на сигурността, миграцията и иновациите и традиционните политики, които вече са допринесли ЕС да бъде такъв, какъвто е днес.

Напускането на ЕС от Великобритания, която е един от най-големите нетни вносители, ще отвори дупка от порядъка на 12 процента в средствата, с които страните-членки финансират бюджета. Наскоро комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предложи новите разходи на ЕС, които се оценяват на около 10 милиарда евро годишно, да бъдат покрити 20 на сто чрез икономии и 80 на сто чрез свежи пари. Преди това самият Йотингер предлагаше недостигащите около 13 млрд. евро годишно заради напускането на Великобритания да бъдат осигурени 50 на сто чрез свиване на разходите и 50 на сто чрез допълнителни вноски на страните-членки. Балансът 50/50 според експерти би бил доста по-негативен за България. В момента за всяко евро, което България дава на европейския бюджет, Брюксел й връща приблизително шест, и всяко орязване на европейските субсидии ще бъде почувствано сериозно. Според финансовия министър Владислав Горанов, евентуалното ограничаване на кохезионната политика и фокусирането й само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държави към нея и представлява риск за самата кохезионна политика. Какъв баланс ще се постигне между всички тези сложни идеи, предстои да видим в близките месеци. Към днешна дата министър Горанов е оптимист, че ЕС е в икономически подем с подобряващи се условия на пазара на труда и на финансиране, при която конюнктура с умерена и градивна политическа амбиция предизвикателствата ще бъдат преодолени и ще бъдат гарантирани обща финансова стабилност и постигане на дългосрочен растеж на икономиката, заетостта и доходите.

Снимки: БГНЕС