Двама художници представят България в мащабната международна изложба „Майстори на акварела“ в Санкт-Петербург от 1 до 25 февруари. Творбите на българските участници донякъде представят целия диапазон на акварелното изкуство, смята единият от участниците – Александър Телалим. Своите творби той определя като много поетични, „разляти“ и демонстриращи онази магия на акварела, когато резултатът винаги е неочакван и неповторим.
Творбата на Кирил Божков пък е много детайлизирана, като същевременно светлината „залива“ всичко. Той се представя с портрет на Дядо Добри, известен като „светецът от с. Байлово“, който се пресели в небесното царство преди дни на 103 годишна възраст.
Второто издание на изложбата „Майстори на акварела“ отново събира в Санкт-Петербург цвета на акварелния свят. Участниците са близо 100 от 23 държави. Повече от 400 творби представят класически и съвременни направления в изкуството, чрез различни стилове и теми – портрети, пейзажи, натюрморти, абстракция... При подбора на участниците, организаторите търсят високо ниво на професионализъм и разпознаваем авторски стил.
Роденият в Украйна бесарабски българин Александър Телалим над 20 години живее в България и казва, че тук вече се чувства у дома. Зад гърба му са повече от 60 изложби в страната и в чужбина. Темите, които го интересуват са най-различни, изразени чрез разнообразни творчески похвати. Творбите му са интуитивни, спонтанни:
Взимам от най-различни култури – от руската, естествено и от украинската, много съм попил от Изтока – от Китай и Япония. Опитвам се да комбинирам всичко това в моето творчество. Характерната за българите виталност също се усеща в творбите ми – тази „развихреност“ и енергия.
За акварела, който от години е любимата му техника, казва, че е голямо предизвикателство. Това е жива техника – водата довършва започнатото от художника, и резултатът е синтез между желанията и майсторството на твореца и това, което се дава свише като късмет. Днес акварелът се радва на голям интерес по света, и в България – какви са причините?
От една служебна техника за нещо като оцветени скици и рисуване на сладки картинки, през последните 50-тина години нещата коренно се промениха, обяснява художникът. – Има по-добри съвременни материали, които осигуряват качество, издръжливост и визия. Освен това, благодарение на факта, че акварелистите винаги са били встрани от официалните поръчки, те са останали с много свеж и разнообразен поглед към живота. И акварелът като техника позволява да се изразиш по различен начин – той е мост между графика и живопис. Така че тази свобода на техниката се наслагва върху някаква вътрешна творческа свобода, и се ражда един много интимен диалог със зрителя.
Макар броят на акварелистите в България да не е много голям, българите имат свой стил и интересни идеи, а в последно време се появяват доста добри художници, убеден е Александър. Говорейки за своеобразието на българските творби, той прави паралел с особеностите на българската икона в сравнение с руската или с католическата живопис:
От една страна ние като славяни сме много душевни и топли, голямо внимание обръщаме на човешките неща, не само на техниката. Българската икона, в сравнение с руската, е може би малко по-грубичка, не толкова изящна, изтънчена, обаче за сметка на това е доста експресивна, изразява дълбока виталност, дори магия, много дълбоки, предхристиански корени. Всичко това се усеща и в другите творби, не само в акварела, може би в цялата ни култура.
Другата страст на Александър Телалим е калиграфията, като той се насочва към нещо изключително трудно – да създава калиграфия на кирилица в източен стил.
В бъдеще се надявам да постигна още по-добър синтез между живопис и калиграфия. Това, с което аз се занимавам, е много особено – калиграфия на български или руски език. Винаги ми е било интересно как китайците и японците съчетават графичния образ с текста.
За Александър изключително важно е текстът, който изписва, истински да го вълнува. Това може да бъде класическа поезия хайку – най-късата поетична форма в света, тристишия, някакви дзен изречения. Често работи и с български хайку поети. Сега създава калиграфии за стихосбирка на български автори и от други държави. В края на интервюто Александър Телалим подари на БНР своя творба с хайку от Виолета Пенушлиева:
„Вълшебна нощ. Луната
се къпе в езерото
гола.“
Снимки: личен архивГлавата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По думите му, това е изключително рядък предмет, чакан дълго време. Откритието е направено вчера –..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
Румънският президент Клаус Йоханис награди маестро Найден Тодоров с орден "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" за "Популяризиране на културата"...