ЕС обяви вчера Стратегия за разширяването си към Западните Балкани, която не само потвърждава, но и ситуира с приблизителна точност във времето европейските перспективи на шест съседни на България държави. При благоприятно развитие на реформите и уреждане на споровете им със съседни страни, Сърбия и Черна гора може да приключат предприсъединителните си преговори с ЕС до 2025 г., Албания и Македония да получат в близките месеци от ЕК препоръка за започване на преговори за присъединяване, Босна и Херцеговина да стане кандидат за присъединяване, а Косово да ускори напредъка си в евроинтеграцията чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС.

Уточняването на европейската перспектива за Западните Балкани беше издигнато като основен приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС още миналата година. Затова и приветствайки новата стратегия на ЕС, МВнР в София отбеляза, че „България е постигнала целта си да върне региона на Западните Балкани в дневния ред на ЕС“. Дефинирането на европейската перспектива на региона обаче е само междинен етап, стъпките към нейната реализация тепърва предстоят и в тази връзка върховият представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини допусна, че следващите месеци ще бъдат интензивни и ще се запомнят „като крайъгълен камък и ключ към ЕС“.

С пълна сила това очакване се отнася и за петте оставащи месеца на българското председателство на Съвета на ЕС. Усилията на председателството при новата ситуация логично ще се фокусират най-вече върху работа за изпълняване условията на ЕС за интегриране на Западните Балкани. Ориентир в тази посока ще са най-вече шестте оповестени в новата стратегия на ЕС инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения. Уточняването на задачите пред всяка конкретна държава ще трябва да стане до предвижданата за идния месец май в София среща на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани.

Изпълнението на Стратегията за Западните Балкани има обаче и своите финансови измерения. ЕК предлага нейното финансиране по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ до 2020 г. постепенно да се увеличава в рамките на разпределените средства по текущия финансов пакет. За тази година вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро, но се налага вече да се работи и за многогодишната финансова рамка на ЕС. Работата по многогодишната финансова рамка след 2020 г. също е сред предварително оповестените приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС, но новообявената Стратегия за Западните Балкани диктува допълнителни елементи в нея.

С последните развития около Западните Балкани отговорностите на българското председателство към региона не се изчерпват. Обявяването на новата стратегия на ЕС за региона съвпадна с новината, че на 26 март във Варна ще се състои срещата на Европейската комисия с турския президент Реджеп Ердоган. На срещата ще се обсъждат не само въпроси за нормализиране на отношенията между ЕС и Турция, но и други регионални проблеми. С настъпването на втория месец от българското председателство на Съвета на ЕС задачите и отговорностите пред него едновременно се променят, разширяват и множат.