Готовността на България за членство в Шенген и еврозоната, недостигът на квалифицирана работна ръка, както и стремежът на правителството за членство на България в еврозоната, бяха сред темите, обсъдени по време на ХІІ годишна среща между правителството и бизнеса, която се проведе в София. Тя премина под наслов „Големите въпроси на 2018 година“ и бе възможност за инвеститорите да изложат своите цели, постижения, но и опасения по различни въпроси пред управляващите. Очаквано, въпросът за това кога и защо е важно страната ни да стане част от еврозоната провокира голям интерес. В отговор на въпрос за отхвърлянето на предишната молба на България за членство по времето на първия кабинет на Борисов заради съмнения за корупция, финансовият министър Владислав Горанов заяви:

Това, което интересува Европейската централна банка, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем на всяко едно обществo. Ако погледнем последните социологии, защото корупцията се мери основно със социологически фактори, се вижда, че ние далеч не държим първото място.

По темата за Шенген премиерът Борисов бе категоричен, че България е изпълнила всички критерии за членство:

За нас като държава е достатъчно, че всички европейски институции са заявили, че България е готова за Шенген. Има една държава, която заради собственото си съхранение не иска да ни пусне - защото ако и ние сме шенгенска държава и утре се провали споразумението с Турция и влязат 500 000 мигранти в България- ще ни потопят нас, но вече до Холандия например няма да има какво да ги спира. Това е страхът.

Като успех премиерът изтъкна доброто сътрудничеството между министрите на образованието, социалната политика и вътрешните работи, в резултат на което повече от 17000 деца, които не са посещавали училище, вече са върнати в класните стаи.

Друг проблем, който предизвиква безпокойство, е недостигът на квалифицирани кадри за бизнеса в България. Изнесени бяха данни, според които пропуснатите ползи заради емиграцията възлизат на повече от 4 милиарда лева годишно, равностойни на 4на сто от БВП. Докато 700 хиляди българи работят в държави от ЕС, 38 на сто от компаниите в страната не намират работници. Вицепремиерът Томислав Дончев смята, че въвеждането на електронно управление ще намали с 1/3 заетите в държавната администрация и ще позволи част от тях да бъдат пренасочени към реалната икономика. Дончев вижда три възможни изхода от кризата с недостига на кадри в страната. Първият е връщането на безработните у нас на работа, което е трудно постижимо, понеже част от тях нямат трудови навици или не са работили повече от 2 години. Втора възможност е привличането на работна ръка от чужбина, което вече доказа своята ефективност в услугите. Подобен сценарий би помогнал на много българи от страни в ЕС и от диаспорите в Молдова, Украйна или Сърбия да намерят работа в родината. Третата възможност, според вицепремиера, е държавата да създаде условия на завръщащите се сънародници, работили и учили в чужбина, да продължат работа у нас - не само в столицата, но и в други градове. Затова обаче са нужни както конкурентни оферти за добро заплащане, така и осигуряване на жилище за служителя и неговото семейство при липса на собствено такова в населеното място:

Ако местните власти разполагат с по-големи жилищни фондове, това би бил един от стимулите при разговор с даден работодател. Технически звучи примитивно, но аз съм убеден, че това може да бъде един от стимулите, когато някой реши да приеме работа в друго населено място. Решението къде да живееш и работиш е сложно. То се базира не само на заплатата, която получаваш, а зависи и от други неща - детска градина, училище, път, ниво на престъпност, чистота на въздуха и други – завърши вицепремиерът Дончев.