Вместо да остави свиден дар за бъдещите поколения в своя род, инж. Любен Божков избира друг пазител на колекцията си от антикварни географски карти. И поверява своите съкровища, излезли от ателиетата на първокласни европейски картографи и гравьори, на институцията, която най-добре ще ги опази.

През 1953 г. инж. Любен Божков дарява колекцията си от географски карти на Народната библиотека (днес Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”), завещавайки безценно знание за всеки буден ум. Ала едва ли някога е предполагал, че събраното с толкова усилия, хъс и любов ще отлежава цели шест десетилетия в тъмните хранилища, докато види бял свят.

Днес под наименованието “Европа в старите карти” в просторното фоайе на библиотеката е разположена изложба с дарените от инж. Божков експонати, отразяваща историческите, политическите и икономическите процеси в Европа между XIII и XIX век. Сред най-ценните са карта на Древна Тракия, изработена в Антверпен през 1585 г., карта на Балканския полуостров, направена в Рим през 1689 г. и карта на Дунав с част от българските земи, излязла от ателие в Амстердам през XVII в. Кой обаче е човекът с толкова космополитни интереси и възможности, създал тази невероятна сбирка в първата половина на миналия век?

Любен Божков е роден през 1880 г. във Варна и произлиза от котелски възрожденски род – разказва доц. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. – Образова се за строителен инженер в Петербург, Прага, Виена. След дипломирането си той се завръща в родината – традиция, много типична за този период. Тогава е назначен в пристанище Варна, където изследва хидрологията и геологията на морския бряг и става началник на порта. Самият той създава географски карти и това е една от причините да бъде избран за председател на първото дружество на географите у нас. Това обяснява и страстта му към колекционирането на карти. През 20-те години на миналия век се премества в София, където е назначен за поддиректор и главен директор на БДЖ, а през 1933 г. е приет в Ротари клуб. И ако трябва да обобщя дейността му в едно изречение, тя е обвързана с неговия девиз “Всичко в името на България!”.

И наистина, инж. Любен Божков подчинява целия си живот на родолюбиво служение на отечеството, разкриващо се чрез изложените негови снимки и вещи в изложбата. Сред тях изпъкват благодарственото писмо от цар Борис III по повод книгата му “Съобщителните средства на България” и двете репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността му като председател на Ротари клуб.

Любен Божков е изключителна ренесансова личност, защото малко българи имат толкова всестранни интереси и то на професионално ниво – разказва и историкът на Ротари клуб у нас инж. Цвятко Кадийски. – Той е великолепен музикант, който свири в истински оркестри. Той е невероятен писател, чиито научни съчинения се четат с увлечение като приключенски роман. Той е футболен съдия въпреки тежката си фигура, с която карикатуристите Александър Божинов и Александър Добринов си правят дружески майтап. Той е предан съпруг – от писмата до съпругата му Радка, писани в Съединените щати, струи любов и нежност, която никой не очаква от този масивен и на пръв поглед груб човек.

За съжаление, инж. Любен Божков се нарежда в дългата редица от български ерудити и патриоти, ликвидирани физически или морално от “народната” власт след 9 септември 1944 г.

През 1948 г. започва починът на т. нар. многотонажници, т.е. да се правят много тежки влакове – продължава разказа си инж. Цвятко Кадийски. – Любен Божков обаче, като истински инженер, доказва, че това за нашите условия е престъпление. И в резултат на тези свои думи веднага бива изритан отвсякъде, а малко след това получава удар и до края на живота си така и не успява да се съвземе. В последните си три години той остава почти безмълвен, но успява да се научи да пише с лявата ръка. Любен Божков умира през 1959г.

Снимки: Диана Цанкова