На 28 януари Националната академия за театралното и филмово изкуство (НАТФИЗ) отбелязва 70 години от създаването си. Специален концерт, на който ще бъдат поканени бившите възпитаници на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ ще ознаменува края на празничната 2018 година. Преди това почитателите на театралното изкуство ще могат да се включат във вече традиционния театрален маратон с постановки на студентите. Подготвя се и турне на младите артисти в различни български градове.

След края на Втората световна война много млади хора продължават живота си и отново поглеждат към университетите. Повишават се интересът към театъра, както и изискванията на публиката, а нуждата от нови режисьори и актьори става осезаема. Това налага с постановление на Министерския съвет от 28 януари 1948 г. да бъде създадено Държавно висше театрално училище. Според решението висшето училище трябва да бъде изградено на базата на Държавната театрална школа към Народния театър. От 1951 година пък институцията носи името на актьора Кръстьо Сарафов, изиграл редица знаменити роли в пиеси на Шекспир, Гогол, Чехов, Молиер и други.

Първите преподаватели, които са около 20 на брой, бързо започват да обучават студенти във всички области на актьорската професия. Те учат както правоговор, така и танци, сценично поведение и художествено слово. Без тези елементи и постоянни упражнения развитието на артиста е невъзможно. Ректорът на академията проф. д-р Станислав Семерджиев прави това уточнение, защото има множество театрални училища, които си поставят за цел да превърнат учениците и студентите си в актьори или режисьори на всяка цена. За тях правоговорът и умението да се изразяваш добре нямат толкова голямо значение. Среща се и обратният случай, в който пък актьорската игра е недостатъчна за сметка на тренировките. Годишнината бе повод да поговорим с проф. Семерджиев за академичния състав, с който разполага академията днес, както и за интереса на чуждестранните студенти към специалностите в това висше училище:

Интересът на чуждестранните студенти е минимален, казва проф. Семерджиев. Причините за това са три. Първата е, че те са длъжни да учат на български език. Втората - за щастие или не, стандартът на България все още не е много висок. Миналата година доведох 15 души от Сингапур, които искаха да учат у нас, тъй като бяха гледали филми на моите студенти. Дойдоха, изгледаха филмите, но видяха улиците, общежитията и техниката, с която разполагаме и се отказаха. Третата причина е, че ние продължаваме да държим на задължителната четиригодишна бакалавърска степен. През последните 10 години аз оповестявам, че в много специалности бихме могли да имаме тригодишна бакалавърска степен, без това да навреди на обучението, но законът е така изграден, че не го позволява.

В академичния състав, броят на младите преподаватели не е голям. Опитваме се да привлечем повече, но при финансовото състояние на висшето образование в България това е трудна задача. Непрекъснато се увеличава минималната работна заплата и се оказва, че нашите служители на минимална работна заплата вече се доближават до заплатите на асистентите. Това не е привлекателно за нито един млад човек, който има интереси за развитието си, категоричен е ректорът.

Ниските възнаграждения, умората и усилията, които влагат при работата си със студентите, отнемат много от енергията и желанието за развитие на преподавателите. Към всеки от тях те трябва да подходят индивидуално. Подготовката за всяка роля изисква време и много труд, които остават скрити за публиката, която вижда постановката или прожекцията чак на премиерата й. Затова пълната зала и големият интерес към родните кино и театрални продукции са най-голямата награда за актьорите.

Като най-голямо достойнство на НАТФИЗ във времето проф. д-р Станислав Семерджиев определи факта, че качеството на образованието, получено в академията, е съизмеримо с онова, което постигат студентите в сродните й институции в чужбина.

Снимки: личен архив