Безработицата в България в момента не е била толкова ниска през последните 10 години. Безработните са 7.2 на сто от трудоспособното население на страната или около 200 хиляди души. В същото време 300 000 способни пълноценно да работят българи нито се трудят, нито търсят работа, нито учат. Бизнесът се оплаква, че няма кого да наема за свободните позиции в своите фирми, а същевременно икономика бележи годишен ръст на БВП от около 4 на сто с перспектива за растеж.

Според някои експерти картината не е толкова розова, колкото изглежда на пръв поглед. Икономически възход има, но заедно с това липсват по-големи преки чуждестранни инвестиции, т. е. производствен капитал, както и подходящи работници, т. е. човешки капитал. Ръстът на икономиката се подкрепя от вътрешното търсене и от експорта, но не се основава на нови инвестиции в производствени мощности и в човешки капитал. Някои говорят за балон и за прегряване на икономиката, които в даден момент ще изгърмят и всичко ще се срине поради липсата на солидни основи.

По принцип всяко понижение на безработицата е нещо положително. В конкретния случай с България обаче има нюанси. Спадът на броя на безработните не е само в резултат от разширяване на стопанската дейност, а се дължи в голяма степен и на износа на работна ръка. На практика вече почти няма българско семейство, в което някой негов член да не е заминал на работа в чужбина. И това важи с особена сила за квалифицираните, за опитните и можещите работници и служители. Така че една от причините за регистрирания спад на безработицата е, че мнозина си намериха работа зад граница.

Причини за масовата трудова миграция има много, а основната е ниското заплащане на труда. В България работещите бедни се срещат навсякъде и са с различни професионални квалификации – от общи работници до висококвалифицирани икономисти, юристи или лекари. Ако към това добавим и застаряващото и намаляващо население, то на практика стигаме до извода, че икономическият растеж в страната е силно заплашен, защото просто вече няма да има кой да работи. И рекордно ниската безработица в момента само доказва това. Уважавани експерти смятат, че ако работодателите намираха на трудовия пазар работната ръка, която им е нужна и която търсят, икономическият ръст в страната лесно можеше да надхвърли 6 процента, което много по-бързо щеше да скъси разликата в стандарта на живот в България и в по-развитите европейски страни. Това, от своя страна, щеше да доведе до намаляване на емиграционния натиск върху икономиката и да я направи далеч по-стабилна и просперираща. С „ако” икономика не се прави и това е ясно на властите. Неслучайно те се опитват доколкото могат да улеснят и финансират професионалната квалификация на неработещите, така че пропастта между търсенето и предлагането на трудовия пазар поне малко да се запълни.

Има и друг начин да се намери необходимата работна ръка – чрез внос от чужбина. Този метод не е тайна и за българските бизнесмени, но задачата е с повишена трудност, защото по принцип движението на работната сила е в посока от по-неразвитите към по-развитите държави. Статутът на България като най-бедната страна в Евросъюза не я поставя в силна позиция и тя няма с какво да привлече работници и служители от чужбина. И въпреки това бяха направени опити в това отношение с работна ръка от Украйна, Молдова и Армения. Сега предстоят мерки за улесняване на наемането на работници от чужбина. Наблюдателите обаче не са големи оптимисти.

Експертите са скептични и по отношение на възможностите поне част от българите, заминали на работа в чужбина, да бъдат върнати в страната и да им бъдат предложени възнаграждения, сходни на тези, които те са получавали в другите държави. Мнозина от българите зад граница вече трайно са се установили там, имат недвижима собственост и семейства и трудно ще зарежат всичко това за единия „гол” носталгичен патриотизъм. Утешителното в цялата тази история е, че икономическият растеж и предизвиканият от него глад за работна ръка вероятно няма да траят дълго и все ще дойде времето на съкращенията на персонал, т. е. ще се формира излишък на наемни работници и служители. Дано дотогава се появят нови възможности и решения за подобряване качеството и количеството на работната сила в България.