България е на едно от челните места в класациите на Евростат за намалението на населението. У нас то не само намалява, а и заплашително старее, подчертават експертите на Евросъюза.
През мината година в страна от 7.1 млн. души са се родили 57 175 бебета, по данни на здравното министерство. Това е антирекорд и е с около 8 хиляди новородени по-малко, отколкото през 2016 г. В същото време са починали близо 108 000 души, според НСИ. Ако добавим и българите, заминали на работа или да учат в чужбина, се оказва, че от географската карта на страната все едно е бил изтрит един средно голям град с 65-70 000 души население.
Тази тенденция на спадане на броя на населението и на застаряване на нацията не е от вчера. Тя започна да се проявява по време на прехода към демокрация, в условияна почти нестихващи кризи – политически, банкови, социални, икономически. Точно поради тях и постоянно спадащото жизнено равнище, българите решиха да нямат деца или да ограничат до максимум бройката им в семейството. Кризи днес и дори миналата година няма, икономиката е във възход, но демографските процеси не показват промяна. Излиза, че икономическият растеж или икономическата рецесия не са единствените фактори за спад или увеличаване на раждаемостта. Кое тогава е най-важното за българите, когато планират семейството си?
Естествено е, че все пак доходите идват на първо място, защото отглеждането на едно дете струва доста средства. Но има неща, необходими за бебетата, които и да имаш пари се срещат рядко. Това важи най-вече за детските ясли и детските градини, за млечните кухни, за педиатричната медицинска помощ. Държавата полага видими усилия в това отношение, постоянно се строят и откриват нови детски заведения, но местата все не достигат и родителите трябва да разчитат или на скъпи частни бавачки и забавачки, или на възрастни пенсионирани роднини. Но какво можеш да направиш с детски надбавки от 20 евро на месец за едно дете и от 42 евро за две деца!? Демографската криза, в която е изпаднала страната и от която приемлив изход не се вижда, е като касетъчна бомба, от която когато гръмне, ще пострада всичко наоколо. На първо място икономиката. Тя ще се окаже без квалифицирана работна ръка при положение, че и сега 14 000 деца, задължени по закон да ходят на училище, напускат преждевременно класните стаи годишно, според просветното министерство. Става дума преди всичко за деца от ромски произход, в семействата на които образованието не е на почит майчиният език не е български. А точно от тази етно-социална група идва и пропорционално най-големият брой новородени, които често имат за майки 12-годишни момичета без каквото и да е образование и без каквито и да са компетенции и умения.
Икономиката ще пострада най-силно не само от липсата на работна ръка, но и от липсата на платежоспособни клиенти. Такива обикновено са хората на средна възраст, докато младите разчитат на парите на мама и татко, а възрастните на мизерните си пенсии и социални помощи. А тенденцията е точно такава – ръст на дела на неплатежоспособните хора от третата възраст, които и сега са над 25% от населението. Според НСИ населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2016 г. е 4 304 хил. души. При безработица от 6-7% това прави броят на работещите почти равен на броя на разчитащите на различни пенсии, социални помощи, стипендии и т.н.
В подобни ситуации на спадане на раждаемостта и застаряване на населението, в развитите европейски държави обикновено вземат мерки за стимулиране на ражданията и в подкрепа на младите семейства. Това се прилага частично и в България. По един доста свенлив начин, тъй като никой не иска да изостря още повече обтегнатите отношения между коренното българско население и ромското извънредно плодовито малцинство, което вече наближава 1 милион души. Като се добави, че дори щедрите европейски интеграционни програми не пожънаха кой знае какъв успех, проблемът става още по-тежък и сложен за решаване. Решение трябва да се намери, засега обаче има единствено стратегии и програми на хартия, които си остават в чекмеджетата на бюрата на чиновниците.
Коалицията "Продължаваме промяната"-"Демократична България", която се нареди втора на парламентарните избори на 27 октомври, прие поканата за среща, отправена от първата сила - ГЕРБ-СДС. "След седем парламентарни избора диалогът между първите две..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват представени в политическия живот. Нейни лидери са политическият и икономически анализатор Кузман Илиев и..
Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..