България се намира в Югоизточна Европа и, както повечето страни от този регион, не разполага с неограничени водни ресурси. През България не преминават големи и пълноводни реки като Темза, Сена, Рейн или Волга, а и средногодишните валежи не са изобилни. Същевременно за страната ни е характерно, че 75 на сто от валежите се изпаряват. И макар оценката на пресните водни ресурси в България (106.7 млрд. куб. м. годишно), да я нарежда сред европейските страни с относително значими количества, недостиг на вода може да възникне – особено в регионите със слаби валежи, по-голяма гъстота на населението и водоемки промишлени производства.

Фактите, изнесени от официалната статистика, обаче говорят за нещо съвсем различно. Експертите са изчислили, че от източника до потребителя 57 на сто от водата се губят по тръбите на компаниите за водоснабдяване. Т. е. повече от половината вода за потребление от домакинствата и бизнеса просто изчезва – потъва в земята или се изпарява. Вярно, че загубите и течовете са неизбежни и се наблюдават навсякъде по света, но в България мащабите на тези загуби са неприемливо високи и говорят зле за целия воден сектор на икономиката, защото са почти двойно по-високи, отколкото в ЕС.



А без вода не може никой – нито бизнесът, нито домакинствата. Тя е природна ценност и благо №1 заедно с въздуха, светлината и земята. Затова и хората са много чувствителни на тема цени на водата. Те са различни за отделните райони в зависимост от това откъде водата се взема и докъде се докарва за консумация. Питейната идва от различни източници – язовири, кладенци, свободно течащи реки и извори на повърхността на земята. Официалните данни сочат, че през 2016 г. общото количество на използваната прясна и непрясна вода в страната е 4 721 млн. куб. м и остава на същото равнище на 2015 година. Един българин консумира средно по 100 л вода на ден, доведени до консуматорите по тръби от стомана и етернит, 86 на сто от които са още от времето на комунизма. Преобладаващата част е за водоснабдяване на домакинствата – 65.4 на сто, за услугите – 11.1 на сто, 13.8 процента – за индустрията.

Властите са наясно, че се пилеят огромни количества вода и вземат мерки, които са им по силите и възможностите им. А те не са особено големи и в редица райони на страната има ограничения на водоподаването, като водата се пуска до потребителите само в определени часове или дори дни. Доста подобрения във водоснабдяването бяха направени и със субсидии от Европейския съюз, които позволиха в много населени места да бъдат сменени тръбите за питейната и за отпадъчната вода и по този начин да се намалят загубите от течове.

Тези мерки обаче струват пари и освен средствата от ЕС, цената трябва да бъде платена и от самите българи. Точно поради тази причина от 1 януари цените на водата бяха увеличени с от 2.5 до 20 на сто в 14 от всичките 28 области на страната. В тях попадат 15 средноголеми български града с развита индустрия, търговия, селско стопанство, туризъм и услуги. Тази мярка, естествено, не допадна много на крайните потребители, особено на бизнеса, защото всъщност представлява още един пореден шок след влязлото в сила от същата дата увеличение от 30 до 65 процента на тока за индустрията. Получи се на практика двоен водно-електрически удар, без да броим поскъпването на газа, което е минимално. В крайна сметка фактурата ще бъде заплатена от крайните потребители и това ще окаже съществено влияние върху инфлацията и покупателната способност. Някои експерти споменават, че тези увеличения ще доведат до 5% инфлация. Тъкмо българите се видяха с малко повече пари в джобовете благодарение на възхода на икономиката и сега отново ще има студен душ на консуматорския им ентусиазъм.

Снимки: архив