Раннохристиянската базилика „Св. Илия“, известна днес като Еленската базилика, се намира на около 3 км. от Пирдоп, в подножието на Стара планина. Черквата е изключителен исторически паметник,тъй като е единственият от византийската епоха обект в пределите на България, построен извън населено място, но въпреки това е бил обграден с дебели крепостни стени. В храма са се провеждали християнски служби, обреди и ритуали в продължение на повече от 11 века. Бил е опожарен от османските войски около 1700 г.
Местността „Еленско“, в центъра на която е храмът „Св. Илия“, е била духовен център дори за местното тракийско население. Още от онова време тук се пази легендата за т. нар. еленова жертва. В наши дни тази територия има важна историческа стойност за България, тъй като след решение на Берлинския конгрес от 1878 г. протичащата в съседство на базиликата река Еленска става граница между княжество България и изкуствено създадената област Източна Румелия – казва д-р Иван Иванов, уредник в музея „Луканова къща“ в Пирдоп.
Районът има богато историческо наследство. Тук е живяло тракийскотоплеме великокойлалети,които през V-IV в. пр. Хр. са част от Одриското царство. От тях до наши дни само в района на Пирдоп са достигнали около 180 тракийски могили и некрополи. През следващите периоди има археологически обекти от Ранната византийска епоха, сред тях е т. нар. Еленска базилика в местността Еленско. Освен това, през Средновековието районът е бил стратегически и за Византийската империя, и за Първата и Втората Българска държава, защото в околните височини на Средна гора и Стара планина са разкрити останките на повече от 26 градища. Еленската базиликата е построена в края на V век. Преустроявана е по времето на византийския император Юстиниан Велики – 527 -565 г. Двата периода са доста различими на това място, защото за по-ранния са използвани ломени камъни и пасажи, докато градежът от времето на Юстиниан Велики е само с керамични тухли и бял хоросан.
Базиликата е уникална и с това, че е сред малкото в България, които са укрепени и защитени с крепостна стена. Тя е строена вероятно по времето на втория строителен период и огражда един неголям двор. Вътре, в средата на двора се е намирала тази уникална базилика, която е била трикуполна, триапсидна.
Открита е в наше време, при разкопките на проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. Това става след нерегламентирани разкопки, предприети от местното население през 90-те години на XIX в. Тогава се намесва Народният музей, но чак 20 години по-късно успяват да изпратят експедиция, която разкрива паметника до сегашното му ниво. За съжаление проф. Мутафчиев е стигнал само до подовото ниво на храма, без да продължи да изследва по-старите културни пластове.
Районът на Еленската базилика и до днес не е добре проучен. Подготвени са добри проекти за неговото изследване, но засега те остават без финансиране. Иначе интерес от научните среди има – казва д-р Иван Иванов и добавя, че преди време са идвали гости от Рим, група от 40 учени и археолози. Тук има съхранена интересна легенда за т. нар. еленова жертва, която е малко позната на други места в България – казва д-р Иванов и продължава:
Тази легенда разказва, че в деня на празника на храма от гората пристигал един елен, който бил принасян в жертва. Хората след това събирали костите и ги зашивали в кожата на елена. Еленът оживявал и се връщал в гората, за да дойде на другата година, отново на същия празник.Един път обаче на храмовия празник еленът закъснял за тържеството. Когато пристигнал бил видимо уморен. Понеже не му дали възможност да си почине от дългия път, който изминал, въпреки, че след това задачата била изпълнена, еленът се върнал в гората, но повече не се явил за празника. Това предание намира известно потвърждение в наши дни, защото, при първите проучвания на останките от базиликата в насипа около нея са намерени изключително много кости и рога на елен. Вероятно оттам идва и името на местността – Еленско. Възможно е то да се дължи и на старите гърци – елините, които в ранната християнска епоха са изградили този храм.
Снимки: личен архив
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 5 януари православната Църква отбелязва Неделята преди Богоявление и прославя свети пророк Михей, свети мъченици Теопемт и Теона, преподобни Синклитикия и Аполинария. В навечерието на Богоявление, в православните храмове се извършва Велик..
На 18 януари (Атанасовден) Православната църква чества св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, както и свети Йоаким, патриарх Търновски..
В навечерието на Атанасовден един от храмовете в околностите на София вече се подготвя да посрещне Негово Светейшество Софийския митрополит и Български..
На 19 януари Православната Църква чества преподобни Макарий Велики и свети Марк, епископ Ефески. Преподобни Макарий Велики е..