Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На границата между двете години

БНР Новини

От векове посрещането на Нова година е сред най-важните моменти в българската традиция. Това не е просто просто смяна на календара, а граница, която трябва да се премине с установена поредица от ритуали и обичаи. Те започват с първите дни на декември и продължават почти до края на януари – време, схващано като преход от тъмнината към светлината, от хаоса към новия ред.

На 31 декември е последната кадена вечеря. Но за разлика от Игнажден и Бъдни вечер, когато се слага само постна храна, на новогодишната трапеза някога непременно трябвало да присъства свинска глава или някакво желирано ястие, приготвено от коледното прасе. Това е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. На някои места у нас, обикновено в селските райони, където хората отглеждат животни, обичаят се спазва и днес. Останалите храни, които обикновено присъстват на масата, до голяма степен повтарят трапезата на Бъдни вечер – жито, плодове и зеленчуци, орехи, сарми и пълнени чушки (обикновено с месо)... Вярва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще донесе следващата година. Баницата с късмети, приготвена в старата година, се разрязва с първите часове на новата. Някога жените слагали начупени дрянови клонки – по една за всеки член на семейството. Наричали всяка от тях – за здраве, любов, венчило и пр.

На първия ден от януари е и църковният празник, посветен на Свети Василий Велики, наричан у нас Васильовден. Както във всички преходни моменти от фолклорния календар, на Васильовден се извършват и гадателни практики. Разпространено е ладуването – обичай, при който младите момичета гадаят дали ще се омъжат през новата година и за кого. Китки със завързани за тях пръстени се оставят да пренощуват в съд с мълчана вода.


На сутринта девойките се събират, вадят една по една китките и припяват кратки обредни песни, в които се описват различни занятия и професии. Например: Бяло книже, черно мастило означава, че бъдещият жених ще е учител; Златни гривни на постеля дрънкат – златар и т.н. Любопитно е, че този обичай е запазен в много села и се провежда и в наши дни. Разбира се, по-скоро като весело продължение на празника и стремеж за запазване на старинните ни традиции.

Може би най-устойчивият празничен ритуал е сурвакането, който на практика никога не е спирал да съществува. Сурвачките се правят от дрян – дървото, което цъфти първо през новата година, символ на здраве и устойчивост. Днес могат да се купят готови сурвачки, но много майки и баби предпочитат да ги изработят сами. Необходими са разноцветни вълнени конци (и непременно червени), червена ябълка, пуканки и сушени плодове.


За разлика от коледарите, които са млади мъже, сурвакарите са момчета на възраст от 4 до 14 години. В някои села и по-малки градове, където всички хора се познават, сурвакарски групи обикалят в новогодишната нощ. По-често децата сурвакат близки, роднини и съседи, които ги даряват с пари, плодове и т.н. В зависимост от района наричанията имат различно съдържание, но смисълът на обичая навсякъде е един – да донесе здраве и благоденствие. Потупвайки с украсените дряновици, сурвакарите наричат:

Сурва, сурва година, весела година,

Златен клас на нива, червена ябълка в градина,

Жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,

Пълни кошери със мед, малки пиленца навред!

Да ви е честита новата година, до година, до амина !





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10